Мэтью Квирк - Часът на убиеца

– Къде са Карън и Али? – попита той.

Очите на Джеф гледаха право нагоре. Устата му се гърчеше заради болката. Засега беше извън строя. Ник се подпря с ръка на пода. Трябваше да действа. Всички звуци наоколо, дори собственият му глас, се чуваха сякаш изпод вода, последствие от изстрела до ухото му.

– Помогни ми – изстена Джеф.

Ник се вдигна на едно коляно.

Обърна глава към звука зад гърба си – някой се качваше бързо по стълбите, но вече беше твърде късно. Нещо метално профуча към слепоочието му. Светът се разлюля и се обърна настрани, Ник падна.

Дейвид Блейкли стоеше над него, стиснал бастун с месингова дръжка във формата на конска глава. Отново изсвистя във въздуха.

Ник вдигна ръка да парира удара, но металната дръжка се вряза в нея и крайникът се отпусна безчувствено. Ударите с бастуна го засипваха по ребрата, после по рамото, той се опитваше да се прикрие, издърпа се назад към площадката пред стълбите, а счупените стъкла хрущяха под него, докато Блейкли го налагаше отново и отново.

Месинговата дръжка полетя към главата му и Ник се измести встрани, обувката му се плъзна по килима, а той се прекатури през най-горното стъпало. Започна да се търкаля надолу, плъзгаше се и се превърташе по стълбите, стаята се въртеше, а болка пронизваше тялото му.

Главата му се удари в пода, когато се озова по гръб, и му изкара въздуха, бореше се да диша през парализираните си дробове.

Не можеше да помръдне, едва държеше очите си отворени. Чу как Джеф се моли на Дейвид за помощ, но Блейкли само го прескочи и се спусна по стълбите, за да довърши Ник.

Сам Макдона излезе в коридора, дишаше на пресекулки. Дейвид му беше наредил да чака в стаята на третия етаж, но сега пазачите ги нямаше, шефът на охраната на Дейвид не се виждаше никъде, а къщата беше като военна зона – взривове, стрелба и пушек.

Сам чу как някой се опитва да разбие врата някъде наблизо и осъзна, че трябва да тръгва. Нямаше да чака смъртта си в тази стая. Махаше се.

Промъкна се по задните стълби, но на средата спря. Хайде, Сам, стегни се. Някой ще те чуе.

Прокара ръка по лицето си, вдиша дълбоко и продължи надолу към втората стълбищна площадка.

Надникна зад ъгъла и забеляза, че някой се влачи по пода, лазейки към една от спалните. Беше мъжът, който отговаряше за сигурността на Дейвид. Сам го беше чувал само с работното му име – Грей.

Подпря се на стената, за да не падне. Тяло на земята в провинциална вила. Тапетът под пръстите му. Ужасът, който го сковава и лишава от чувства. Беше там, отново беше там, преди двайсет и пет години.

Мъжът надигна глава, забеляза Сам и го повика. Сам пристъпи колебливо към него.

– Как да се измъкна оттук? – попита сенаторът.

Ризата на Грей беше подгизнала в кръв, а той дишаше на пресекулки. Сам проследи погледа му до спалнята, където под един стол се въргаляше пистолет.

Щом погледна отново към мъжа, срещна погледа му.

– Помогни ми – помоли той и се протегна към ръката му. Сам се дръпна инстинктивно. Чу, че някой на горния етаж се движи.

– Нямам много време. Просто ми помогни да се махна оттук и ще ти кажа истината за Дейвид Блейкли – продължи Грей с лека подигравка при произнасянето на името. – Искаш да се изплъзнеш от хватката му? Помогни ми.

– За какво говориш? – попита Сам.

Грей се изтегли назад, подпря се на стената, а тялото му се тресеше. Облиза устни и затвори очи, за да преодолее болката.

– Ема Блеър. Доведох я тук.

Сам се приближи и приклекна, за да чуе слабия глас на мъжа.

– Отървах се от доказателствата – каза Джеф и преглътна, борейки се за въздух. – Дневникът ѝ. Прочетох го. Дейвид те е излъгал за онази нощ в къщата на Уитли. Не си убил момичето. Той го е направил.

Докато Дейвид се спускаше по стълбите към него, Ник погледна встрани въпреки замъгленото си зрение. Пистолетът беше тук. Видя го как се пързаля към салона.

Дейвид спря на най-долното стъпало, стиснал бастуна и протегнал разтреперан другата си ръка. Това бяха нестабилните резки движения на човек, който не е свикнал да се бие, чийто адреналин кипеше на точката на самоконтрола. Поколеба се, застанал на метър и половина, приличаше на някой, изправил се срещу диво животно, макар че уязвимият в случая беше Ник.

Блейкли не беше свикнал да убива, но Ник наблюдаваше очите му. Видя ги да се вледеняват и опустяват, докато Дейвид сякаш гледаше през него. Познаваше този поглед, беше обучен да го разпознава като признак за предстояща атака.