Мэтью Квирк: Часът на убиеца

version="1.0" encoding="utf-8"?> thriller Мэтью Квирк 198595 Часът на убиеца

Нищо не е съвършено. Никой не е в безопасност.


Във Вашингтон – център на властта, задкулисните политически спекулации и игрите на едро, Ник Авъроуз може да се добере до всеки, когото пожелае, да пробие всяка охрана, да преодолее всяко препятствие. И въпреки това никога не е прекрачвал моралните си ценности. Една опасна истина, пазена в продължение на двайсет и пет години, обаче е на път да събори важни фигури по високите етажи на обществената стълбица. Столицата добре прикрива своите страшни тайни, но когато си избират Ник за изкупителна жертва, противниците му не са подозирали срещу кого се изправят.


Всички доказателства сочат срещу Авъроуз. С помощта на техническата си сътрудничка Дилия, двамата се опитват да подредят пъзела и от преследвани се превръщат в преследвачи. В тази игра обаче залозите са прекалено високи, а Ник не може да вярва на никого. Всеки може да го предаде. Дори и най-близките.

Убийството по поръчка е напрегната, изморителна работа. Затова на Ник Авъроуз му се стори странно, че се чувства толкова уютно в този храст, в който седеше вече петдесет и три минути. Въздухът ухаеше на горски плодове и борове, а тясното скривалище му напомняше за игрите от детството. Почти можеше да забрави за пистолета "Смит и Уесън" на хълбока и канията, затъкната хоризонтално в примка на колана му.

Въздухът завибрира от ръмженето на тежък двигател V8. Ник се притисна с гръб към тухлената стена в долната част на оградата. Каменната къща с шест спални имаше плочен покрив и беше достойна за кампус на Бръшляновата лига, но пък периметърът ѝ повече приличаше на военно съоръжение. Видимо изглеждаше невъзможно да проникнеш незабелязано.

Само че всяка защита си има своите слабости. Нищо не е съвършено. Никой не е в безопасност. Ник трябваше да вярва в това и да го доказва всяка вечер.

Докато черният джип "Шевролет" спираше на алеята, Ник се прокрадна към него. Слабата синкава светлина на мобилен телефон освети купето на автомобила и лицето на неговата мишена Малкълм Уайдънър – бившия директор на ЦРУ. Задачата беше достатъчно проста – да го убие, без оставя следа.

Някога Уайдънър ръководеше цяла армия шпиони и паравоенни, а в имота му денонощно пребиваваха агенти от Охранителните служби на Управлението. Сега той работеше за световен хедж фонд и търгуваше с нещата и хората, за които имаше информация. Компанията му осигуряваше най-добрата охрана, която можеше да се купи с пари.

Имаше няколко начина да мине през тази ограда, но най-лесният беше и най-очевидният и най-опасният – през алеята за автомобили пред входа. На Ник му трябваха само троянски кон и начин да отвори портата от ковано желязо. Шевролетът на самия Уайдънър щеше да свърши и двете задачи.

Ник зачака с умерено дишане, докато портата отново се затвори с грохот. Когато джипът се придвижи напред, скритият мъж пристъпи на алеята и се присламчи към дясната задна гума, движейки се в бърз клек към мъртвата точка на автомобила.

Преминаването през портата беше критичният момент на проникването. Познаваше плана на двора и къщата наизуст. Вече вътре, той тръгна по внимателно отработената си хореография – спускане вдясно в мъртвата зона на камерата в западния край, спринт до висящите лози на беседката, шмугване зад каменната зидария на външната кухня, после изчакване в продължение на сто и четирийсет секунди. Не откъсваше поглед от бледото зеленикаво сияние на часовника, скрит под шепата му, а по кръста му се стичаше струйка пот. От ливадата се чуха приглушени стъпки. Лъч от фенерче се насочи към него и се отрази в грила.

Освети тревата зад гърба му и другата част на каменната стена, зад която се беше скрил, но самият той остана в сянка. Светлината се отмести. Пазачът продължи нататък с по-малко от минута отклонение от графика. Охранителите, въоръжени с полуавтоматични зигове, методично обхождаха всички точки, до които камерите не успяваха да достигнат.