Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Беше синя. Хирургическа ръкавица. Ник спря, отмести торса си назад като човек, подхлъзнал се върху гладък лед, и ръкавицата мина на сантиметри от челюстта му.

Той сграбчи китката и заби пръстите си между лакътната и лъчевата кост, там, където минаваха нервите.

Бърз и яростен юмрук от свободната ръка на мъжа се стовари върху слепоочието на Ник, но той успя да се задържи прав, стисна силно ръката и дръпна мъжа към пода.

Нападателят се приведе встрани в опит да се освободи от натиска върху ставата и Ник успя да го събори. Онзи се стовари, гърчейки се на пода, а Ник пусна китката му и го изрита здравата в стомаха и в главата.

Мъжът се подпря на една ръка и придърпа краката си под тялото, но докато се изправяше, лицето му се отпусна. Ник забеляза някакво вещество, размазано по бузите и устните му, което приличаше на петролено желе.

Нападателят сведе очи към ръкавицата си, която беше покрита със същото мазило, след което падна ничком. Не помръдна, дори не се опита да се предпази от удара.

Ник се приближи към мъжа и грабна пистолета от кобура му. Никаква реакция. Беше се опитал да уцели Ник с веществото от ръкавицата. Явно представляваше някакъв паралитик.

Ник провери пистолета. Беше зареден. Цял пълнител. Тръгна внимателно по коридора, после изведнъж замръзна. Долови отваряне и затваряне на врати в предната и в задната част на къщата.

Насочи се към задното стълбище, но чу, че идват още хора.

Върна се отново в кабинета на Уайдънър. Беше в капан. Този с ръкавицата беше само първият от много. Останалите долу сякаш запушваха изходите и усукваха примка около Ник, блокирайки всяка възможност за бягство.

Заслепи ги. Мракът ти е нужен.

Прокара острието на ножа през кабела на настолната лампа. Изскочи синя искра и стаята потъна в тъмнина. Металният нож предизвика късо съединение в кабелите и задейства прекъсвача. На това се беше и надявал. В коридора също се възцари мрак. Явно един прекъсвач покриваше цялото крило.

Изненадай ги. Излез им в гръб. С нож в ръка се приближи към прозореца и забеляза силует, който прекосяваше двора, затова се насочи към отсрещната страна на стаята. Там имаше капандура, а в края ѝ – кръгъл прозорец, който гледаше към козирката на покрива. Беше нависоко, а от двете страни се спускаха стръмни плочи, но се виждаше изход – по ръба и надолу до парника, а след това около три метра и половина спускане до ливадата в задния двор.

Мозъкът му работеше хладнокръвно и методично, съсредоточен върху всеки ход, всяка следваща стъпка, без паника и шок.

Потърси резе, за да отвори прозореца, но не намери. Замахна с лакът и го стовари в дограмата. Стъклото се пръсна, а ръката му бе пронизана от болка. Той я потисна, докато нощният въздух нахлуваше вътре.

Грей прекоси антрето в дома на Малкълм Уайдънър, спокоен насред цялото насилие. Мъже с извадени пистолети го следваха като глутница кучета.

Първият им нападател беше сложил край на Уайдънър бързо и чисто. Беше най-добрият в тайните операции и затова го изпратиха напред. Сега на Грей му трябваше само Ник Авъроуз, по-скоро трупът му, в същата тази къща, за да се получи историята цялостна. Бяха го обградили и блокирали всички изходи.

Някъде горе се разби стъкло и след като проследи посоката на шума, тялото му се напрегна. Хукна по стълбите. Тръгна по коридора, държейки фенерчето до пистолета си, и започна да проверява всяка стая и всеки ъгъл, покрай които минаваше. Мъжете се разпръснаха да търсят Ник и се приближаваха все повече до кабинета на Уайдънър.

Грей влезе вътре. Фенерчетата осветиха тялото на директора и кръвта със следи от пръсти, оставени в нея.

В стаята нахлуваше струя въздух и те забелязаха кръглия прозорец, чието стъкло беше разбито.

Грей се приближи към него, надникна навън и видя блещукащите по покрива парченца.

– Измъкнал се е – обади се заместникът му, гледайки надолу към двора.

– Върви.

Грей кимна към прозореца. Мъжът се промуши през процепа, а счупените стъкла захрущяха под краката му. Той изсъска от болка, но не каза нищо.

Грей се приближи до бюрото с фенерчето си и погледна към тялото на Уайдънър. Ножът липсваше. Това беше само първото от доказателствата, които му трябваха, за да завърши сценария. Имаше още много. Но също така му беше необходим Ник Авъроуз, който бяга въоръжен.

Трябваше да го залови, преди да успее да прескочи оградата.

Ник се сви в пространството под бюрото на Малкълм Уайдънър, дърпайки се от светлината, сякаш тя самата беше смъртоносна. Едва на няколко крачки от него се движеше човек.