Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник приклекна до мъжа на земята, втория, когото повали точно при входната врата. Претърси джобовете му за портфейл или ключове, или още един пълнител за пистолета.

Бяха празни освен връзка ключове за шевролет. Ник отвори вратата и пристъпи навън. Виждаше хората, които сновяха из страничния двор, както и светлините от фенерите в антрето, които се приближаваха към него.

Побягна и се скри приклекнал зад живия плет. На улицата беше паркиран джип "Шевролет", но нямаше как да стигне до него, без да мине през преследвачите си.

Извади ключовете си от джоба и натисна малкото червено бутонче. След две секунди се чу вой и замигаха светлини – беше активирал алармата на колата си. Фенерите се втурнаха в посока на звука.

– Отзад! – извика някой.

Ник побягна към оградата в предната част на имота, скочи високо и се прехвърли по корем. Озова се в далечния край на ограждението, но се изправи и побягна, накуцвайки. Приближи се към шофьорската врата на джипа, мушна ключа в ключалката и отвори, нарочно не използва дистанционното, за да не се включат светлините и да не се чуе дезактивирането на алармата, което щеше да го издаде.

Скочи вътре и запали. Двигателят се събуди с ръмжене и той потегли, а междувременно фенерите се бяха насочили в тази посока. Свали прозореца и почувства прохладата на нощния въздух, която пресуши потта по врата му и кръвта по кожата.

Два леви завоя по малките улички. Десен завой. Магистрала. Двулентов път без фарове. Улица на дупки.

Опита се да включи телефона си, но той беше съсипан – екранът се беше счупил, докато прескачаше оградата.

Провери в огледалото. Беше чисто поне за момента.

А сега какво?

Оръжието на убийството бе неговият нож. Отпечатъците му бяха по цялото местопрестъпление.

Никъде не беше безопасно.

Дишай. Просто дишай.

Ник отпусна захвата си върху волана. Ужасът се беше пропил във всичките му мускули като трупно вкочаняване, но си наложи да изправи рамене и да изпълни дробовете с въздух.

Изпитваше съчувствие към мъртвия мъж в стола, ярост към убийците, страх за бъдещето. В ума му те се бореха с още хиляда вероятности за това какво точно се беше случило и какво следва, какво следва, какво следва, вече не мисли, а просто влудяващ шум, като барака, пълна с лаещи кучета.

Дишай. Стъпка по стъпка.

Да намериш покой в хаоса. Не беше смелост, а инструмент, който се беше научил да използва също като оръжието или бронежилетката, умение, от което беше започнал да зависи и което бе практикувал толкова дълго, че можеше да го призове дори в разгара на всичко това.

Какво следва сега? , питаше се той.

Иди в полицията. Не си направил нищо нередно. Разкажи истината.

Само че това бяха отчаяни мисли, наивни и изпълнени с надежда. Съзнанието му се върна към кръвта, обагрила кожата на мъртвеца, и ивичестите следи, оставени от собствените му ръце и пръсти.

Не можеше да отиде в полицията, преди да вземе договора и цялата документация, която доказваше, че е имал разрешение да се намира в къщата.

Не трябваше да докосва нито тялото, нито ножа. Кръвта се сипеше на люспички от ръцете му, но той не съжаляваше, че се беше опитал да спаси мъжа.

Бивш директор на ЦРУ. Боже, в какво се беше забъркал?

Положи усилие да забави дишането си, докато то не стана спокойно и равномерно. Подреди мислите си и пое по внимателно начертан маршрут из обиколни пътища, докато не се увери, че не го преследват. Намираше се в Маклийн, Вирджиния, горска територия на богатство и власт от другата страна на окръг Колумбия през река Потомак.

Поне беше откраднал ключовете на онзи. Джипът, който караше в момента, можеше да му подскаже кой стои зад всичко това. Отвори жабката. Беше празна, с изключение на регистрационните документи и застраховката. Извади ги и ги огледа. И двете бяха на името на дружество с ограничена отговорност "Ей Ар Си Лизинг".

Ставаше дума за отлично режисирана екзекуция. Кражбата на ножа му, екипът в къщата – бяха от типа хора, които притежават уменията да натопят някого и смятат за необходимо да убият директор на ЦРУ. Само мисълта за това караше косъмчетата по ръцете и врата му да настръхнат.

Те не искаха той да обикаля на свобода. Беше човек с умения. Намерението им беше да го убият на място. Това щеше да е най-лесният начин да го натопят.

Щеше да обясни и наркотика в хирургическата ръкавица, какъвто и да беше той – с негова помощ щяха да ликвидират Ник без следи от борба, така че да могат да нагласят сцената на местопрестъплението. Сигурно щяха да представят нещата така, че той и пазачът са се избили, докато се е опитвал да избяга.