Мэтью Квирк: Часът на убиеца

Покрай главата му профуча куршум и се заби в стената сред облак мазилка. Той отново се скри в дима, пресичайки отчаяните си вдишвания, хвърли се надясно през пушилката и излезе от другата страна на растящия облак.

Разпозна по физиономия човека зад пистолета – беше Сингх, след което фенерът, прикрепен под дулото, светна рязко в очите му с ярка бяла светлина и го заслепи.

Ник се изви наляво, насочи пистолета си и макар да беше трудно, се прицели към бялата светлина, където трябваше да е лицето на мъжа. Един изстрел, втори.

Фенерът се търкулна по пода и Ник чу тежък удар. Беше успял да уцели мишената. Примигна и се опита да проясни зрението си, докато се доближаваше до мъжа. Сингх беше мъртъв.

От горния етаж се чу приглушен женски вик.

Ник тръгна по посока на гласа. Основният коридор имаше стълби в двата си края и мецанин на около шест метра височина от мраморния под с шахматна шарка.

Охраната блъскаше по вратите отвън, а ударите отекваха из къщата. Той погледа за кратко как се върти дръжката на вратата, без да помръдне. Достъпът беше блокиран.

Качи се по стълбите, с пистолета напред, насочвайки го от една потенциална заплаха към друга. Още един вик. Приличаше му на гласа на Дилия. Тръгна по един от коридорите, които започваха от стълбищната площадка, мина покрай мъничка дневна с два фотьойла и лампа "Тифани". Улови отражението си в стъклената врата на библиотечния шкаф.

Коридорът беше чист и той отново чу гласа, който идваше от далечния край.

Гърлото му гореше, умът и зрението му бяха още замъглени от дима. Пребори се с порива да хукне към нея, въпреки че чуваше гласа ѝ, приглушения плач. Преброи шест врати между себе си и стаята – във всички беше тъмно, четири от тях бяха частично отворени, а имаше и страничен коридор. Нещо не беше наред. Капан. Мишена на панаирджийско стрелбище.

Започна да се движи бавно, като внимаваше на всяка крачка да не издава нито звук. Покрай стените бяха наредени още витрини. В едната имаше старинни бастуни, в друга – керамика.

С гръб към стената, застанал срещу първата врата, той пътьом огледа вътрешността на стаята. Беше твърде тъмно, за да различи всяка подробност в интериора. Приближи се с една крачка към прага.

Нещо се търкулна по паркета, а очите и пистолетът му веднага се обърнаха към шума зад дясното му рамо, натам, откъдето беше дошъл. Пред погледа му блеснаха сребро и мед – търкалящо се пени.

Заблуда. Мигновено разбра, завъртя се в обратната посока и се хвърли в страничния коридор от лявата си страна. Изникна дулото на пистолет, който го взе на мушка. Зад него се виждаше лицето на Джеф Търнър. Свободната ръка на Ник се изстреля и сграбчи китката на мъжа. На сантиметри от очите му всичко избухна в бяло, когато пистолетът гръмна. Беше толкова близо, че го заглуши – внезапна тишина насред хаоса, а после висок монотонен звук, като жуженето на комар. Но не беше уцелен.

Ник заби пръсти дълбоко в предмишницата на Джеф и изви ръката му настрани. Пистолетът се изплъзна от мъжа, удари се в паркета и се пързулна в една от стаите. Джеф блокира китката си, после заби коляно право в лакътя на Ник и го изви в неестествена посока със силен пукот.

Болката почти доведе Ник до безсъзнание и той изпусна оръжието си. Джеф посегна към него. Ник го изрита надолу по коридора, а дясната му ръка се отпусна безжизнено покрай тялото.

Джеф хукна след пистолета, приклекна, вдигна го и се обърна – всичко това с едно плавно движение, но Ник вече тичаше към него. Метна се ниско, сграбчи Джеф през кръста, дръпна го към себе си със здравата си ръка, подкоси краката му и двамата се озоваха високо във въздуха. Ник се надяваше, че ще успее да стовари Джеф на пода и да го притисне отгоре достатъчно силно, за да го зашемети и да спечели предимство.

Двамата се удариха в библиотечния шкаф до стълбищната площадка. Стъклото се разби на малки парчета, които заваляха по тила на Ник. Той се озова върху Джеф, проснат по гръб върху потрошената дървения на шкафа и отворените книги.

Джеф изстена. Опита се да вдигне пистолета, но Ник го изби от ръката му. Оръжието се плъзна по паркета. Ник видя как излита от мецанина и пада на първия етаж с дрънчене по мрамора.

Надигна се, готов за поредния удар, но Джеф сякаш нямаше сила да помръдне, очите му – вперени в тавана, а устата – отворена в безмълвен вик.

Счупената ръка на Ник беше притисната под Джеф. Докато се бореше да я освободи, усети по пръстите си кръв, а ръката му се отърка в парче стъкло, което се беше забило надълбоко в гърба на Джеф.