Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Адвокатът му беше бивш заместник-началник на криминалното звено във ФБР, а сега работеше в "Уилямс и Конъли", стожер сред специалистите по съдебни дела и правна защита. Ник знаеше колко неправдоподобно звучи неговата история, когато я изложи от край до край в конферентната зала със стъклени стени на седмия етаж на кантората, като представи и всички доказателства и улики, които бяха събрали с Дилия.

Случаят беше с висока значимост и риск, но адвокатът прецени, че ако всичко мине добре, може да остане в учебниците по история, заедно с "Документите на Пентагона" и "Уотъргейт". Уреди Ник да се предаде във федералния съд в Александрия и да му бъдат повдигнати обвинения. Веднъж спомена и възможността за сделка с прокуратурата. Но Ник щеше да приеме само пълната истина дори ако това означаваше съдебен процес.

Парче по парче, историята на Ник получаваше потвърждение от разкритията на ФБР за случилото се във вилата на Дейвид Блейкли. Криминалистите обрисуваха обезпокоителна картина – Сам Макдона беше убил Дейвид Блейкли, Джеф Търнър беше застрелял Али Уолдрон, една от подчинените на Дейвид, задържана в комплекса.

Екипът следователи претърси имота и в крайна сметка откри сейф, в който беше скрита застрахователната полица, пазена от Блейкли толкова дълго – окъсано парче плат, зацапано с кръвта на Катрин Уилсън и Сам Макдона. Беше доказателство за нещо черно, случило се на Четвърти юли преди двайсет и пет години.

До края на лятото обвиненията срещу Ник бяха свалени. Сега беше ключов свидетел в разследването на Конгреса за убийството на Малкълм Уайдънър и другите престъпления, извършени от Дейвид Блейкли, с които беше разчиствал пътя на Сам Макдона към президентския пост.

От време на време избухва по някой толкова грозен скандал, че целият град обръща поглед към него и си позволява да отклони вниманието си от ежедневието. Служителите на закона отчаяно се опитваха да минимизират щетите и да докажат, че са от светлата страна, когато аферата превзе всички заглавия на вестниците и кабелните новинарски емисии.

Хора, които допреди няколко месеца си бяха имали вземане-даване с Дейвид и Сам, сега ги сочеха с пръст и даваха печални изявления пред пресата. Беше съвсем лесно. Сам и Дейвид бяха мъртви. Вече не предлагаха услуги и нямаха тайни за продан.

В Конгреса се разглеждаше проектозакон за осветяване на мръсните пари и финансирането на кампаниите. Частични мерки, съвсем недостатъчни, но все пак повече от онова, което очакваше Ник.

Не знаеше колко навътре ще задълбае разследването, колко далеч ще се разпростре извън Сам и Дейвид към други, които се бяха облагодетелствали от тяхната тактика. Политиците и кандидатите щяха да се опитат да разкажат само половината история и да оставят тези двамата да поемат греховете на целия град.

Това беше единственото хубаво нещо, което произлезе от кървавата касапница в дома на Дейвид – Сам и Дейвид вече бяха платили за стореното. На престъпленията им беше сложен край. Не се налагаше Ник да разчита на Вашингтон за правосъдие. Ако двамата мъже бяха останали живи, цялата история вероятно щеше да остане скрита завинаги.

И все пак той нямаше да спре, докато всички, които бяха играли някаква роля в политическите машинации на Дейвид, не се разкриеха, докато историите на Ема Блеър и Катрин Уилсън не излезеха наяве.

Истината рядко идва като провидение свише, което променя всичко с един светкавичен удар. Ник знаеше, че истината представлява дълга битка, ежедневна борба от ранни зори до късен мрак. Радваше се, че може да изиграе своята роля, да е част от останалите хора, които ставаха рано сутрин, бореха се с трафика или се тълпяха в метрото и се опитваха да направят нещо почтено в този град въпреки всичко.

Ник вече беше започнал работа по различни задачи в своя офис. Отдели толкова време да нищи подробности и да пие отвратително кафе с разследващите от Конгреса, с агентите от ФБР и помощник-прокурорите, че нямаше нищо по-нормално от това да предложи доброволното си съдействие и след като името му беше изчистено. Започна да ги консултира по въпроси в сферата на защитата на свидетели, по неразкрити случаи от миналото и разследвания от обществена важност, като използваше умението си да влиза в главата на престъпника и усвоеното по време на обучението си по правозащитни дейности в "Сикрет Сървис". Винаги е бил по-скоро човек на действието, мишена за куршуми на терен, отколкото следовател, но нещо се беше обърнало в него през онази нощ между болницата и вилата на Дейвид Блейкли.