Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Следващ в списъка беше "Уолмарт". Движеше се с хладна експедитивност, както правеше винаги при подготовката на оборудването си. Високоговорител. Нож. Ацетон. Барут "Блекхорн 209". Малка зелена кутия от градинския център. Няколко евтини метални термоса. Докато плащаше при касиера, младо мрънкало с флеш обеци на ушите, Ник огледа заключените витрини с тестовете за бременност, сиропите за кашлица и цигарите.

– И пакет "Кемъл" с широк филтър.

Метна покупките в багажника на колата и огледа паркинга, мислейки за своя приятел –проповедника от предната вечер. Ако имаше нужда от благословия, то това беше точно сега.

Качи се зад волана и потегли към планината.

Нагоре ставаше все по-стръмно. Пътят започна да се изкачва и да се спуска, да криволичи из подножието, а върховете хвърляха сянка върху сянка по нощното небе.

Излезе от междущатската магистрала и се завъртя по селските пътища, изкачваше склонове по път за върха на продълговатото било. Дърветата растяха толкова нагъсто, че скриваха звездите. Избягваше основни пътни артерии. Трябваше да се приближи незабелязан.

Жълт знак предупреждаваше за остър завой и Ник навлезе в теснината.

Виждаше светлините на имението в долината под него. Вилата на Дейвид Блейкли.

В къщата за гости във вилата на Дейвид Али се изправи при отварянето на вратата. Тя отстъпи назад, когато в стаята, в която я държаха, влязоха двама мъже. Позна единия, беше от нападателите пред "Дъмбартън Оукс". Сингх, както го беше нарекъл някой, преди да запрати Али на земята със зашеметяващ удар в окото.

Въведоха млада жена, която се олюляваше помежду им и стенеше тихо от болка. Сякаш влизаше и излизаше от безсъзнание. Главата ѝ се килна на една страна и Али видя, че това е Дилия.

Сепна се и скри устата си с ръка. Сингх заведе Дилия в спалнята. След миг влезе Джеф и проследи как другите двама настаняват момичето на леглото.

Погледът му се премести върху Али и той бавно тръгна към нея през дневната. Лявата страна на лицето ѝ беше олицетворение на болката, все още не можеше да дойде на себе си от удара пред парка. Тя се пресегна назад и се хвана за облегалката на стола, за да запази равновесие.

– Защо се обърна срещу нас, Али? – попита Джеф, докато се приближаваше все повече.

– Мислех, че така е редно – отвърна тя, потискайки страха си, без да откъсва поглед от неговия. Огледа помещението. – Тук ли доведохте и Ема Блеър?

– Не е нужно да се случва същото и с теб, Али. Това с мъченичеството.

Той постави ръка на бузата ѝ, кожата на дланта му беше мека и хладна, след което я стисна, а от болката ѝ се зави свят.

– Какво знае Ник Авъроуз? – попита той и стисна още по-силно.

Тя извика, но не отговори.

– Не ме карай да правя това, Али. С кой друг си говорила?

Пусна я, а тя се олюля назад и се подпря с ръка на стената.

– Али, моля те. Има начин да ти се размине. Ти решаваш.

Ник искаше да си намери високо място. Търсеше най-уязвимата точка в периметъра на комплекса. Друсаше се по противопожарния път и се бореше с волана, докато се изкачваше по хълмовете над имението. Черна ивица облаци се задвижи по нощното небе далеч на север.

Той спря веднага след хребета, наведе се и извади един от бушоните за светлините на колата. Тя потъна в мрак, а той продължи под бледото сияние на луната, лазейки едва-едва, докато комплексът под него не стана напълно видим. Спря на по-малко от сто метра от електропроводите, захранващи вилата.

Главната сграда приличаше на луксозен хотел със солидни веранди на няколко нива, с гледка към хълмовете и високи шестметрови прозорци по солидната стена.

Къде сте?, чудеше се Ник. Търсеше Джеф, Дейвид и Сам и трябваше да знае къде може да държат другите. Той вдигна чисто новия си телескоп и огледа прозорците и вратите. Мъже в тъмни костюми и с военна осанка охраняваха входовете. По периметъра се движеха патрули. Имаше поне дузина пазачи.

Погледна над оградите. По предната част на имота бяха наредени железни колове, сравнително лесни за преодоляване, но твърде открити. В задната част, надолу по хълма, където спря колата, оградата беше по-стабилна, направена от мрежа и бодлива тел и много добре осветена. Бодливата тел щеше да е по-сигурен вариант, но щеше да убие изискания облик, който търсеше Блейкли.

Имаше къща за гости, а имението само по себе си се намираше в задната част на имота между Ник и главната къща. Къщата за гости имаше частен басейн, покрит за зимния сезон, и два тенис корта. Той огледа задната фасада и прозорците по едната страна, но не забеляза нищо. Всички щори бяха спуснати.