Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник се хвана за покрива и се изтегли навън. Приклекна ниско, използвайки колата за прикритие, и хукна към храстите, където намери пистолета. Задържа го пред себе си, все още окован с белезниците.

Тръгна към черния автомобил, паркиран до другия вход. Фаровете му бяха включени и светеха толкова ярко, че едва виждаше движещата се фигура – човек, който буташе инвалидна количка. Побягна покрай дългата страна на болницата, като внимаваше да не се откъсва от прикритието на заобикалящата растителност. Приближи се, засенчвайки очите си, и го видя – мъж, който носеше дребно тяло към задната седалка на джипа. Лампите в купето осветиха лицата им. Джеф и Дилия.

Вратата на джипа се тръшна, водачът потегли и направи бърз обратен завой. Бягащите стъпки на Ник отекваха по бетона, докато тичаше след него, буквално прелиташе над земята. Червеното сияние на задните фарове се смали в далечината, докато джипът се приближаваше към изхода. Побягна по-бързо, дробовете му се стегнаха, бедрата започнаха да горят, сърцето да бие бясно в гърдите му, но шансът му се изпари, щом колата мина през изхода и дори не намали, преди да завие по Резервоар Роуд.

Ник спря и едва не колабира, обхвана го ужас, кошмарна тежест ниско в корема. Отведоха я.

Дейвид Блейкли отвори дъбовата врата на вилата си.

Отпред стоеше Алън Амблър.

– Заповядай, влез _покани го Дейвид и с жест му посочи мраморното фоайе. Обикновено не отваряше сам вратата, но тази вечер беше освободил персонала на къщата. Днешният разговор трябваше да се проведе в тесен кръг.

Първият етаж представляваше просторно отворено пространство със зашеметяващи гледки към планините, които обграждаха комплекса от всички страни. Приличаше повече на курортен хотел на някой частен клуб, отколкото на частен дом. От високите тавани се спускаха модерни полилеи и изпълваха пространството с мека жълто-оранжева светлина.

Свърнаха по страничния коридор, а при тях излезе Сам Макдона да ги посрещне.

Дейвид въведе двамата мъже в библиотеката, цялата в светло дърво и оригинали на Алвар Алто [финландски архитект и дизайнер на мебели, един от пионерите на скандинавския модернизъм], и ги остави да си говорят, докато той отиде до бара за квинта от семейната резерва на изба "Папи". Сряза фолиото на бутилката с петцифрена цена. Тази вечер празнуваха. Наля три чаши и се присъедини към Сам и Алън в дневната.

Наблюдаваше как Амблър се привежда все повече напред, сантиметър по сантиметър, докато Сам се обляга назад във фотьойла. Това беше финалното прослушване на Сам за президентския пост, а той изглеждаше спокоен, сякаш беше седнал на дивана вкъщи пред телевизора.

Вторият телефон на Дейвид започна да вибрира в джоба му. Той го заглуши, а после погледна екрана с едно око. Изправи се и излезе от стаята. Очакваше това обаждане.

Тръгна към задната част на къщата и приближи телефона до ухото си.

Джеф седеше на пасажерската седалка на джипа, докато караха на северозапад от града. Погледна през рамо към Сингх, който се беше настанил отзад до отпуснатото тяло на Дилия.

Гърдите ѝ се повдигаха и спускаха, потънали в дълбок изкуствен сън.

– Стабилна ли е? – попита.

– Засега. Куршумът е минал през гръдния ѝ мускул. Не е влязъл в кухината.

Джеф вдигна обезопасения телефон и се обади на Блейкли.

– Къде е Авъроуз? _попита Дейвид.

– Избяга.

Студено мълчание.

Джеф погледна към Дилия и ръждивата кръв по превръзката под рамото ѝ.

– Но Дилия Тайран е при нас – продължи той.

Щеше да е по-чисто просто да я елиминират – колкото по-малко хора във външния свят знаеха истината, толкова по-добре, – но имаше вероятност да им потрябва като средство за изнудване на Ник.

– Доведи я тук.

– Сигурен ли си?

– Близка ли е с Авъроуз?

– Като член на семейството е.

– Би ли дал живота си за нейния?

– Без да се замисли.

– Тогава ще я използваме, за да го контролираме.

– Али и Карън там ли са?

– На път. Останалите ги водят.

Джеф беше предал Карън на двама от хората си след засадата, за да може да последва Ник. Каза ѝ, че трябва да остане с тях, че е просто начин да я пазят поне известно време.

– При нас са всички, които знаят, без Авъроуз – обобщи Дейвид.

– В къщата за гости ли?

– Да. Скрий я от поглед и влезте през задния вход. На път съм да приключа тази история и не мога да допусна повече половинчата работа.