Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ацетон и пероксид, може би барут, както и нещо, което да използва, за да ги заслепи, за да направи себе си невидим.

Дейвид пресече задната веранда на главната къща. Не обърна внимание на вятъра, който се носеше надолу по хълмовете и проникваше през вълната на сакото му, защото гледаше внимателно задния вход на имението.

Черен "Събърбън" навлезе в двора и се насочи към къщата за гости. Дейвид събираше всички тук на едно място. Всички, които знаеха истината, бяха при него и щеше да ги използва, за да притисне Ник Авъроуз.

Още тази вечер можеше да сложи край на цялата тази глупост. Имотът беше сигурен, отдалечен, добре охраняван и напълно под негов контрол. Затова доведе Сам Макдона тук. Сега пристигаше и Джеф Търнър. Беше приятел на Ник Авъроуз от десетилетия. Можеше да предвижда ходовете му, да му противодейства, да си играе с психиката му.

Но Дейвид не доведе Сам тук само за негова безопасност. Направи го и за своя собствена безопасност. Сам се опита да действа срещу него с онова устройство, предвидима и разбираема паника, но все пак заплаха.

Искаше да е тук при него тази вечер под наблюдение. Искаше Сам да е наблизо и да финализира плана на място, където и двамата ще бъдат еднакво уязвими, така че да не може да зареже Дейвид, насаден на пачите яйца. По този начин щяха да подновят безмълвното споразумение отпреди двайсет и пет години.

Дейвид погледа как един от пазачите патрулира покрай оградата и се прибра вътре. Отиде в библиотеката, където говореха Амблър и Сам, и тихо затвори вратата зад себе си. Сам му се усмихна над рамото на Амблър, когато застана до стената.

– И един последен въпрос, Сам – каза Амблър. – Животът ти ще се наблюдава под микроскоп. Има ли нещо, което трябва да ми споделиш? Нещо, което би могло да излезе по време на кампанията и за което трябва да се подготвим? Предпочитам да го знам отсега, а не да го научавам от първата страница на "Таймс".

Сам се замисли за миг, стиснал устни, а после поклати глава.

– Аз съм отворена книга.

Амблър въздъхна облекчено.

– Чудесно. Няма да повярваш какви глупости ми се налага да чувам.

Двамата се изправиха, беше ясно, че разговорът отива към своя край. Амблър остана седнал, а Сам се насочи към вратата.

– Взе ли изпита? – попита Дейвид.

Амблър се усмихна широко.

– Трябва да тръгвам. Ще се наложи да се обадя тук и там от колата, но мисля, че сме в отлична позиция.

– Ще те изпратя – каза Дейвид. Двамата с Алън тръгнаха през фоайето, а Сам остана в библиотеката.

– Е? – попита Дейвид.

– Мисля, че ще ти се получи. Трябва да проверя пулса още на един-двама души, но аз съм изцяло в играта. Ще ти се обадя пак след около половин час и ще ти съобщя присъдата на целия комитет.

– Ако трябва да предположиш?

– Спокоен съм. Започни да обмисляш най-добрия начин да обявим официално кандидатурата му.

Ник се преоблече и се изми в тоалетната на бензиностанцията, преди да подхване първата задача в списъка – "Сали Бюти" [марка бои за коса]. Купи почти половин литър концентриран водороден пероксид, който продаваха за изсветляване на коса, заедно с тубичка боя за коса и торбичка памук за прикритие. Направи комплимент на продавачката за маникюра, имаше и по един диамант на всеки пръст, и излезе от магазина две минути преди да затвори.

Намери отворен оръжеен магазин. Над главата му издрънча звънче, когато влезе вътре, а мъжът зад витрината вдигна поглед. Ник му кимна сериозно. В този тип магазини винаги витаеше атмосфера на безмълвно насилие и грозни, но необходими задължения.

Разглежда достатъчно време, за да не проличи, че е в отчаяна нужда, огледа няколко пистолета бавно и спокойно, като човек, който се наслаждава на хобито си, а не се готви за битка. Оръжието, което отне от нападателя в "Дъмбартън Оукс", още беше у него, макар че не успя да вземе и заглушителя в суматохата и бързането да стигне до болницата. Ник предпочиташе другия пистолет, онзи, който купи, преди да притисне Сам Макдона в собствения му апартамент. Беше "Смит и Уесън" с ударник и патрони .357 SIG, същия като този, който използваше обикновено. Трябваха му само муниции – сто и петдесет комплекта облицовани патрони с кух връх, четири допълнителни пълнителя, почистващ комплект и два кобура за пълнители за колана.

Огледа карабината AR-15, която се беше превърнала като част от него по време на военната служба, но купуването на оръжие щеше да повдигне някои въпроси. Вярно, с пушка щеше да причини много повече проблеми, но и това, с което разполагаше, беше добре. Така или иначе щеше да е в близък контакт.