Мэтью Квирк - Часът на убиеца

С Джеф някога бяха като братя. Обучаваха се и воюваха рамо до рамо години наред в пехотата. Дори под заплаха, с учестен пулс, но спокоен ум можеха да работят заедно, без да разменят и дума. Познаваха се толкова добре.

Ако Ник беше долу, ако знаеше, че някой преследва него и клиента му, щеше да подсили къщата за гости, да я подготви предварително, за да се скрият там в случай на нападение. Имаше три етажа и изглеждаше специално построена за защита, беше като убежище, крепост. Или затвор, ако Ник си изиграеше добре картите.

Вече беше натоварил цялото си оборудване в евтина туристическа раница и беше разглобил, почистил и смазал набързо "Смит и Уесън"-а.

Провери хода на пистолета, после вкара пълнител и зареди един патрон в цевта.

До оградата забеляза светлината на фенерче – периодичния патрул.

Трябваше да се увери, че това е правилното място. Трябваше да разбере местонахождението им. Нямаше време да чака мишените си да се появят. Трябваше сам да ги изкара, да ги предизвика.

Ник извади телефона си.

Джеф Търнър крачеше през залата на приземния етаж в главната къща. Дейвид Блейкли се появи зад ъгъла, дръпна Джеф в стаята, отрупана с бутилирани вина, и затвори вратата.

– Е, къде е Авъроуз?

– Говорих с него. Казах му, че ще сключим сделка.

– И?

– Ще захапе.

– Какво каза Али?

– Тя няма нищо солидно срещу теб. Никакви реални доказателства.

– С кой друг е говорила?

– Само с Ник и с жената, с която работи той – Дилия. Всички са при нас.

– Това съвпада с наученото от дигиталните ѝ следи – светнаха очите на Дейвид. – Добре. Значи хващаме Авъроуз и с това затваряме кръга и приключваме. Колко ще отнеме?

– Той ще се обади отново. Слабото му място е, че иска да предпази хората си. С достатъчно натиск ще успея да го вкарам в релси.

Джеф беше видял мерцедеса на Алън Амблър да напуска имота през главния вход, докато се връщаше от къщата за гости. Знаеше за какъв залог играе Дейвид. Беше го наблюдавал как работи през годините, но все още не можеше да повярва на самочувствието му – да сключи сделка за президентска номинация насред всичко това, без да губи фокус, стъпка по стъпка, методично, сякаш е обикновена рутина.

– Довечера – каза Дейвид. – Това се развива бързо. Проблемът трябва да изчезне. Всяка частица. До една.

Джеф кимна бавно.

– Всички са свързани с Ник Авъроуз, а законът смята, че той е убиец. Това е стабилен сценарий. Ще го обвиним за всичко след смъртта му. Да започна ли сега?

– Да. Хвани Авъроуз. Използвай останалите за примамка. Каквото тряб…

Телефонът на Джеф иззвъня от джоба му. Той го погледна. Непознат номер.

Вдигна, но не каза нищо.

– Готов съм – каза Ник със спокоен глас.

Ник стоеше пред колата си, гледаше имота и внимателно слушаше Джеф. Долавяше шумолене на дрехи, може би имаше още някого в стаята. Джеф се движеше. На Ник тези звуци му бяха необходими. Можеше да ги използва, за да определи местонахождението на Джеф.

Присви очи и се съсредоточи върху всеки шепот, който се чуваше по линията – забързаното дишане, въздуха, преминаващ през микрофона, приглушения говор някъде отзад.

– Къде си? – попита Джеф.

Ник не отговори. Всяка секунда означаваше повече информация. На алеята имаше паркиран джип. Мислеше, че Джеф е във вилата и се крие някъде долу, но не беше сигурен. Трябваше да се увери, трябваше да разбере къде са скрили Дилия и останалите.

Стори му се, че чу да се затваря врата. Фоновият шум стихна. Дали беше навън? Ник огледа комплекса и пътеката, която водеше към къщата за гости, но тя до голяма степен беше скрита от зеленината и високия плет от двете страни.

– Ще се предадеш ли? Можеш да им спасиш живота, Ник.

Той продължи да мълчи.

– Отговори на проклетия ми въпрос – ядоса се Джеф.

– Вече може да са мъртви. Искаш да ти вярвам ли? Искам да чуя гласовете им тогава.

Скърцане на врата.

– Ето – каза Джеф. Ник се заслуша дали гласът му предизвиква ехо – мазе, килия, но не се чуваше нищо. Огледа прозорците на приземния етаж на къщата за гости и главната сграда, следеше дали няма да се промени някъде светлината, дали няма да долови сянка зад щорите, но не забеляза нищо.

На заден план чу женски глас и мъж, който издаваше груби нареждания. Внезапно звукът стана тътнещ. Джеф го беше сложил на високоговорител.

– Какво… какво? Къде съм? – думите звучаха завалено, но позна, че това е Дилия. Беше жива. Изпълни го надежда, сякаш го издигаше над земята. Внимавай, скастри се сам. Джеф го познаваше и знаеше как да го манипулира.