Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Гледаше към дома си, идеален като картинка, като снимка в портфолиото на агенция по недвижими имоти, обърна се и към градината на Карън. Очите му се задържаха върху алеята пред гаража, върху входната врата, върху панорамния прозорец, през който ясно се виждаше дневната му.

Имаше само една причина, за която успяваше да се сети. Беше се случило преди месец тук, в тази къща. Жена, която някога познаваше, дойде при него с тайната си, след което изчезна.

Името ѝ беше Ема Блеър.

Ема се появи в дома на Ник без предизвестие в една студена и безоблачна събота.

Тъкмо беше паркирал пикапа си на алеята и крачеше към входната врата. Карън беше излязла с приятелка. Чу зад себе си стъпки, обърна се и видя Ема Блеър, която се приближаваше към него по пътеката пред къщата.

Тя беше бившата му приятелка и точно като Малкълм Уайдънър част от вашингтонския елит. С Ник бяха гаджета цяла година и практически живееха заедно през по-голямата част от времето, но оттогава минаха десет години.

Изненада се да я види. Вече не си говореха, макар че веднъж-дваж я срещна в Джорджтаун. Тези срещи винаги бяха сърдечни, но не представляваха повече от няколко разменени любезности и сбогуване. Всичко помежду им свърши добре. И всичко остана в миналото.

Докато се приближаваше към него по пътеката, той забеляза предпазливата походка и начина, по който очите ѝ не спираха да се стрелкат наоколо, да оглеждат всичко. Боеше се от нещо.

Не беше необичайно хората да търсят Ник, когато смятаха, че са в опасност. Приятелите му знаеха с какво точно се занимава.

Ема заговори твърде бързо, извини се за внезапната си поява, обяснявайки нещо за несигурните телефони и имейли.

– Всичко е наред, Ема – отвърна той със спокоен тон, протегнал ръце към нея. – Просто ми кажи какво става.

Тя огледа тихата уличка от край до край, после се вторачи в него.

– Имам нужда от защитата ти – каза.

– Влез.

Ник я въведе в дневната, а Ема приседна на дивана, на самия край, изпълнена с безпокойство.

– Заплашва ли те някой? – попита той, застанал до масичката за кафе.

– Да. Вярно, никой нищо не ми е казвал, но съм ги виждала нощем пред къщи, а когато съм с колата, ме преследват черни джипове.

– Имаш ли представа защо някой ще те преследва?

– Става дума за нещо, което се случи много отдавна. Нещо наистина ужасно, Ник. Така и не предприех мерки досега. Опитах се да го оправя, а всичко се оплеска. – в гласа ѝ отекна паника. – А сега хората, които го сториха…

Тя си пое дълбоко дъх и прокара пръсти под очите си, след което продължи, вече по-спокойна.

– Моля те, Ник. Страхувам се. Просто се нуждая от помощта ти – да ме пазиш известно време.

Беше болезнено да я вижда такава, да вижда когото и да било толкова разстроен. Искаше да седне да я утеши, но се чувстваше неловко, тъй като бяха насаме в къщата.

– Всичко ще е наред, Ема – каза меко той. – Не се тревожи. За кого става дума?

– Сериозно е, Ник. Става въпрос за окръг Колумбия, за целия този град, за хората, с които съм израснала. Трябваше да се махна още преди години.

– Можеш ли да си малко по-конкретна? Каквото и да ми кажеш, остава в тази стая. Може би някой те е наранил преди време?

– Не искам да навлизам в подробности. Не искам да се чувстваш задължен да правиш нещо, да поемаш цялата отговорност. Знам какъв си, знам как все довършваш започнатото. Просто искам да ме пазиш, докато измисля какво ще правя по-нататък. Няма да е задълго.

Ник огледа очите ѝ. Бяха бистри. Ема имаше проблем. Пиеше. Докато бяха заедно, се беше опитвала да го отиграе като бохемски каприз на жена от висшето общество, ерата на джаза, класически коктейли и прочие, но той виждаше нещата такива, каквито бяха. До голяма степен затова и я напусна. Тя не беше готова да спре или да приеме помощ, макар през следващите години да чуваше, че постъпва и напуска клиники в Ню Ингланд и на запад.

– Мога да намеря човек, който да те охранява, Ема.

Не можеше да го направи сам. Вече не поемаше такива задачи, а и щеше да е твърде интимно да работи за жена, с която е бил обвързан.

– Не. Хората казват, че си най-добрият, а на мен ми трябва човек, на когото да имам доверие. Винаги си бил добър към мен, Ник. Ти не си част от света, от който идвам. Именно от това имам нужда.

Баща ѝ беше правителствен секретар и тя израсна сред твърде много пари и твърде малко внимание, посещаваше частни училища със синовете и дъщерите на големите клечки. Тези деца сега управляваха целия град, наследили го от родителите си.