Мэтью Квирк - Часът на убиеца

– Дали би се обърнала към него за помощ?

– Напоследък ли?

– Да.

– Не мисля, че са толкова близки сега, освен ако не става дума за нещо конкретно.

– Ти говориш ли с Малкълм?

– Не. От години не съм го виждала.

– Благодаря – каза той и вдигна ръка. – Това е.

Вече я беше разпитвал много пъти за Ема и за възможната причина да е толкова разтревожена, когато тя дойде при него за помощ. Сега погледна през прозореца и забеляза седан, паркиран от другата страна на улицата. Остави портокала и се приближи към стъклото.

– Какво има? – попита Карън.

– Нищо.

Тя плъзна чашата си по плота, а порцеланът застърга по повърхността. Погледна го в очите.

– Какво премълчаваш?

– Какво искаш да кажеш?

– Познавам те, Ник. Разбирам кога…

Лъжеш? Криеш нещо? Но тя не стигна толкова далеч.

Той ненавиждаше измамата, а още повече когато се отнасяше до Карън, но не възнамеряваше да я замесва в това, не и след случилото се с Ема и с него самия.

– Просто работих много нощи подред – отвърна той. Погледна отново през прозореца и видя как колата се отдалечава.

Телефонът му започна да вибрира в джоба. Погледна екрана. Беше съобщение от Дилия: "Обади ми се".

– Извинявай, трябва да се заема с това – каза той и тръгна към входната врата. Тъкмо беше излязъл от кухнята, когато чу разкъсващ звук. Обърна се и видя Карън да отваря ципа на раницата му – щеше всеки момент да види ножа.

– Спри! – извика той. Командата му отекна из кухнята.

Тя замръзна на място.

– Какво? – попита. Огледа го, а после сведе поглед към раницата. Ципът беше отворен само на сантиметри.

– Вътре имам оборудване. Опасно е.

– Защо тогава е вътре в къщата? – попита тя и вдигна ръце. – Какво се случва напоследък с теб, Ник? Защо си толкова обсебен от тази жена?

– Тя ме помоли за помощ. Това е. Приемам нещата сериозно.

– Полицията може да се справи с това. Знаеш, че ме притеснява, когато не спираш да я търсиш толкова време. Всичко е толкова просто помежду ни, Ник. Избираш жена си.

– Не е това, Карън.

Тя вдигна ръка.

– Каквото и да е, няма нужда да ми повишаваш тон. Трябва да се приготвя за работа и искам да си почина. Става ли?

– Разбира се – отвърна той. Не започна да спори, нито да я притиска. Най-доброто, което можеше да направи за нея в този момент, беше да я остави на мира и да не допуска нищо от това да стига до нея. – Аз излизам.

Тя стисна устни и кимна.

Ник потегли, а после паркира малко по-надолу по улицата, наблюдавайки къщата. Искаше да се увери, че никой няма да дойде да го търси, докато Карън си е вкъщи.

Вдигна смартфона и набра Дилия по сигурната линия.

– Ник?

– Какво има?

– Александра Харт. Имам регистрационния ѝ номер.

– Как успя да я намериш?

– Беше прав за камерите. Жената от пекарната ми позволи да прегледам записите им. Успях да видя регистрационната табела на колата на Харт и доста прилична снимка на нея самата.

– Мисля, че ти казах да не си показваш много носа.

– Ходих за бисквитки и просто ми хрумна.

Ник се усмихна. Всички в квартала обичаха Дилия. Пекарната държеше едно етиопско семейство и правеше някои от най-вкусните италиански сладкиши, които беше опитвал.

– Би трябвало да успееш да влезеш в обществената база данни и да потърсиш номера – каза той. – Така ще имаме адрес и име.

– Захващам се. Ще те държа в течение.

– Благодаря.

Ник видя как Карън излиза до колата си. Тя потегли и се отправи в обратната посока. Погледна за последен път къщата и пътеката пред входната врата, по която Ема дойде при него.

Сега Ник поне разбираше връзката между себе си и Малкълм Уайдънър. И двамата са познавали Ема. Може би се е обърнала за помощ и към Уайдънър. Може да му е споделила повече, отколкото каза на Ник. Може би това беше причината някой да поиска да се отърве от Ник и от Уайдънър наведнъж. По някакъв начин и двамата са били твърде близо до тайната, която Ема е пазила. Имаше още дузина възможности, разбира се, но и това беше начало.

Дилия му звънна отново след няколко минути и му продиктува адрес в "Капитол Хил".

– Ще продължа да търся – каза тя – и ще се опитам да намеря истинското ѝ име въз основа на тази информация. Ти какво правиш?

Ник вече беше потеглил.

– Ще намина да кажа "здрасти".

Грей прекоси подземния гараж на Дейвид Блейкли, подминавайки мерцедеса и аудиото. Вратата към къщата беше отворена. Дейвид стоеше, облечен в спортната си тениска на "Джорджтаун", мокра покрай врата от усилие.