Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ема вдигна очи. Една снимка на стената прикова вниманието ѝ – беше портрет на Карън с майка ѝ и баща ѝ. Тя се изправи и го доближи.

Карън също израсна сред избраните и учеше в Националната катедрална школа с Ема. Училището беше побратимено със "Сейнт Олбънс", а кампусите им бяха един до друг и обграждаха катедралата и градините на една от най-високите точки на града – връх Сейнт Олбън.

Ема пристъпи крачка напред и надникна в кабинета. Имаше няколко снимки на Карън с клиенти на нейната пиар агенция – губернатор, директор на техногигант.

Обърна се и внимателно се загледа в една фотография, поставена в рамка в дневната. На нея се виждаха Ник и Карън в деня на сватбата си, ръка за ръка на пътеката пред олтара, заобиколени от приятели и роднини. Тъкмо бяха изпреварили дъжда.

– Още ли е близка с всички в училище? – попита Ема, а ръката ѝ нервно подръпваше яката.

– Карън ли? Да, с мнозина от тях.

– А ти?

На алеята спря кола. Ник вдигна очи и видя Карън, която слизаше от мерцедеса на приятелката си. Жена му погледна през прозореца и грейна в усмивка, когато го видя, но усмивката ѝ бързо се стопи, щом забеляза Ема.

– Ник, някога мислил ли си, че докато работеше в службите, правеше всичко наопаки? – попита Ема и го загледа внимателно. – Докато пазеше онези политици? Не ти ли е хрумвало, че трябва да пазиш всички нас, останалите, от тях? – Тя огледа съвършената къща в американски стил и мебелите, които Карън бе наследила от семейството си. – Или и ти вече си част от това? – Ема сведе очи. – Съжалявам – каза тя и силно се изчерви. – Това… трябва да тръгвам.

– Ще ти помогнем, Ема. Познавам много добри хора. Няма нужда да се страхуваш.

Втурна се към изхода, клатейки глава. Ник тръгна след нея, но тя профуча решително през вратата и подмина Карън, без да обели и дума. Той спря до жена си, която стоеше с объркано, болезнено изражение. Нямаше нужда да казва нищо. Погледът ѝ говореше красноречиво. Какво, по дяволите, е това, Ник?

Ема се качи на колата си и потегли.

Трябваше да я последва тогава. Трябваше да намери начин да я предпази. Сега вече му беше ясно.

Защото повече не я видя. И доколкото му беше известно, никой друг не я беше виждал. Ник се обади, за да я провери, още същата вечер, както и още веднъж през седмицата. Знаеше как изглежда истинският страх. Беше го видял на лицето ѝ.

Тя не вдигаше телефона. По-късно установи, че не е отишла на работа в понеделник. Един от колегите ѝ се обадил в полицията в крайна сметка, съобщил за изчезването ѝ и полицаите влезли в дома ѝ. Нея я нямало, нямало и следи от насилие. До вечерта, в която убиха Уайдънър, беше минал месец от изчезването ѝ.

За нея не беше нетипично да се изпари от полезрението на хората. Често се оттегляше за размисъл – в Коста Рика, в Перу, все търсеше отговори, търсеше бягство. Но този път не беше оставила и следа от планове за пътуване.

Заради начина, по който го потърси, Ник не можеше да стои безучастен. Чувстваше отговорност, задължение, вина. Тя го помоли да я защити.

Продължи да я издирва и се опитваше да намери човек, който да знае кои са хората по петите ѝ и защо се страхуваше толкова много. Говори с нейни приятели и колеги, дори с неколцина от сбирките на Анонимните алкохолици. Ема винаги е имала проблем с пиенето, но беше в ясно съзнание в деня, когато го потърси. Не беше пила от осем месеца и беше започнала девета стъпка. Изкупваше вината си.

Докато я търсеше, често ги забелязваше в огледалото за задно виждане – черни джипове, които спазваха прилична дистанция. Чудеше се дали следват него, дали са професионалисти. Или може би Ема просто страдаше от параноя и е забягнала нанякъде, а нейните настроения са се предали на него.

Ник не я откри. Не намери отговорите. Но сега се боеше от най-лошото – Ема е имала тайна, заради която си е струвало да се убие.

А той беше нарочен. Може би някой смяташе, че Ема е споделила с него всичко, което знае, или че е стигнал твърде близо до някаква истина. Някой с власт. Човек, който разполагаше с ресурса да организира подобно нещо и се налагаше да елиминира директор на ЦРУ.

Ник прекрачи входната врата на дома си, извади пистолета и започна да обхожда стаите една по една, за да се увери, че е чисто. Обучиха го на това в морската пехота и той го усъвършенства във военна обстановка. Никога не бе предполагал, че ще се наложи да го прави в собствения си дом.

Карън беше в командировка и трябваше да се върне по някое време днес. И двамата постоянно пътуваха. Тя беше консултант по връзки с обществеността и имаше своя фирма. Напоследък се появяваше усещането, че двамата са просто редовни клиенти в един и същ хотел.