Мэтью Квирк - Часът на убиеца

От една страна, се надяваше, че тези, които го преследват, ще дойдат тук, че ще го причакват. Най-простият начин да се измъкне от ситуацията би бил да хване онзи, който наистина е убил Малкълм Уайдънър, и да го замъкне в полицията.

Само че къщата беше празна. Влезе в спалнята, в дрешника, където държеше малък сейф до шкафа за обувки. Набра комбинацията, отвори, взе пачка пари, която натъпка в портфейла си, и паспорта си, който прибра в джоба. После извади своя "Глок 19" и всичките му принадлежности. Сложи го в раницата заедно с малко дрехи.

Ножът му все още беше у него, със засъхналата върху острието и дръжката кръв, увит в найлонов плик, който взе от кофичката за лед в хотела. Внимателно го сложи върху останалите вещи в раницата.

От улицата се чу приближаващо ръмжене на двигател.

Отиде до прозореца. Беше Карън, която тъкмо спираше лексуса си на алеята. Слезе долу и я посрещна навън, докато тя слизаше от колата.

– Боже, как се радвам, че те виждам – каза той, разпери ръце и ги обви около тялото ѝ, прегръщайки я силно.

След миг тя се дръпна и огледа разрастващата се синина на слепоочието му. Очите ѝ се разшириха от тревога.

– Какво е станало?

– Работа – махна той с ръка. – Просто неприятности.

Извади куфара ѝ от колата и я поведе навътре, оставяйки багажа в коридора по път за кухнята.

– Как беше нощният полет? – попита той и сложи кафе.

– Вълшебно, както винаги.

Той се взря в лицето ѝ, обрамчено от тъмни къдрици, прошарени със сиви кичури, които тя не изпитваше нужда да крие. С всяка година му се струваше все по-красива, все по-уверена, все по-освободена. Тя се засмя и го погледна странно. Осъзна, че я зяпа, ухилен до ушите, като ученик на първа среща.

– Какво ти става? – попита тя.

Той се почувства добре, заля го облекчение. Беше си вкъщи. А тя беше в безопасност.

Искаше да я попита дали знае какво общо може да има между Уайдънър и Ема Блеър – и тримата бяха посещавали едно и също училище, но беше щастлив и реши да изчака, да разтегли този момент и да се почувства така, сякаш предната вечер никога не се беше случвала.

– Разкажи ми за пътуването си. Чикаго, нали така?

– О, Все същото – отвърна тя. – Навсякъде край мен само саботьори. Но всички се стегнаха и свършихме работата.

Ник постави чаша кафе със сметана на плота до нея. Тя отпи и разкърши рамене.

– Нищо забавно? – попита Ник.

Тя поклати глава, а крайчецът на устата ѝ се изви нагоре.

– Да не се опитваш да ми замаеш главата и да излезеш от немилост? – попита тя. Нещата помежду им бяха на тръни през последния месец, откакто Ема се появи в дома им, а той се зае с издирването ѝ. Покойният първи съпруг на Карън, адвокат в партньорска фирма и политически спонсор, ѝ изневеряваше и тя не се доверяваше лесно.

– Просто се радвам, че те виждам.

– Ходихме на караоке – отстъпи леко тя. Извади чиния, взе портокал от купата с плодовете на плота и започна да го бели.

– Какво изпя?

– Ник. Оценявам интереса ти, но съм наистина уморена.

– "Сладка Карълайн"?

Тя кимна. Това беше нейният коронен номер.

– Обзалагам се, че си ги разбила – каза той.

– Правилно се обзалагаш – отвърна тя, а кората на портокала висеше на дълга лента от ръката ѝ. Сложи я на чинията, раздели плода на две равни части и му подаде едната.

– Сигурен ли си, че си добре? – попита.

Искаше му се да ѝ каже всичко, но се окопити. Беше твърде опасно, за да въвлича и нея.

– Да – отговори и я докосна по ръката. – Благодаря.

Тя изяде парченце портокал. В ума на Ник се блъскаха образи от предната вечер, мрачни изображения от сцената на смъртта на Уайдънър. Мислеше за Ема Блеър. Знаеше, че ако говори за нея с Карън, нещата няма да свършат добре, но се налагаше да намери някакъв начин да разбере какво става.

– Трябва да те попитам нещо – каза той. Тя го изгледа с крайчеца на окото си, а тревогата се върна на лицето ѝ.

– Какво има?

– Ема Блеър познаваше ли Малкълм Уайдънър?

– Ник, моля те. – Тя сложи ръка на плота. – Може ли просто да зарежеш това нещо с Ема? Достатъчно неприятно е, че вечно си там някъде навън, толкова ангажиран и не спираш да говориш с хората за бившата си. Но поне мен не замесвай. Толкова съм изморена от това, дявол да го вземе.

– Карън, важно е. Може би открих нещо.

Тя го изгледа строго, после въздъхна.

– Защо питаш за нея и Малкълм?

– Той познаваше ли я?

– Да. Семействата им бяха близки. Беше ѝ като по-голям брат, поне в училище беше така. Но не ми се струва, че вече си говорят много. Поели са в различни посоки. – Тя обви чашата си с длани. – Всъщност мисля, че Малкълм беше влюбен в нея по онова време. Както и всеки друг мъж в живота ѝ.