Дейвид Ангстън - Златният дявол

Отворих барабана. Единственият куршум беше още вътре — на две отделения от спусъка.

Осмислих факта и разбрах какво се бе случило. Когато преди това проверих дали куршумът е вътре, сигурно, без да искам, съм завъртял барабана. Ева е „стреляла“, но без да излезе куршум. Когато съм я нападнал, тя се е опитала да ме удари с дръжката. Точно преди да стоваря кюлчето в черепа й.

Погледнах заредения пистолет в ръката си. Защо е искала да ме убие? Дали беше само от алчност? С внезапно надигащо се отвращение изхвърлих оръжието през борда.

Гледах как тупна беззвучно във водата, след това вдигнах очи към мъртвешкия бряг и видях клада. Белочек, помислих си. Местните печаха големия черен дявол. Върнах погледа си към Ева, която лежеше убита от собствената ми ръка. Това въплъщение на красотата беше моята възвишена любов. Сега лежеше мъртва и кървища в краката ми. Почувствах същата празнота, която бях усещал и преди, сякаш с всяка следваща смърт, причинена от мен, сърцето ми потъваше във все по-дълбок гроб.

Зави ми се свят. От ръката ми капеше кръв. Ако не я спра, няма да изкарам и една минута. Заклатушках се през палубата към стълбището.

Каютата долу беше тъмна и задушна, миришеше на изгнила храна. Натиснах ключа на лампата, но електричеството все още беше прекъснато от бурята. Аварийната лампа с батерии бе оставена да свети цял ден и се бе изтощила. Качих се обратно на палубата и намерих фенера за подводно плуване на Ева в купчината водолазни принадлежности. Включих го, слязох обратно долу и огледах помещението под лъча му.

Там цареше пълен безпорядък. Вратите на шкафовете бяха отворени, съдържанието им — разпиляно наоколо: тенджери, тигани, провизии, бутилки, карти, книги, спасителни жилетки, дъждобрани — всичко това лежеше там, където каубоят го бе изхвърлил в диво търсене на златото. Дори хладилникът бе преровен. Картонена кутия мляко бе разсипана върху разпиляната храна.

Вонеше на гнилоч.

Превръзките бяха в банята на Ева. Тръгнах право натам. И нейната стая, като останалата яхта, беше в пълен безпорядък. Шкафовете и чекмеджетата бяха изпразнени и дрехите й бяха разпръснати по леглото и пода. Прескочих ги и влязох в банята. Видях, че несесерът й с тоалетни принадлежности бе изсипан в мивката. Вратичките на шкафчето над мивката също висяха отворени. Вътре намерих ролка бинт. Оставих фенера на земята и превързах китката си. Кървенето сякаш спря. Срязах бинта с ножици за подстригване, които намерих в мивката, и го вързах около ръката си. Върнах остатъка в шкафчето и когато затварях огледалната вратичка, видях отражението си в нея.

Изтръпнах от ужас.

Бях изпит и с хлътнали очи, сякаш не бях спал и ял от дни. Все още бях само по бански и по голите ми гърди видях подутините от besso del diablo, драскотини от нокти, синини по ребрата. Шията ми беше тъмносиня от душенето, по лицето ми не бе останала и капчица кръв, кожата ми бе с нездрав, почти зеленикав цвят. Очите ми бяха празни и зловещи, ирисите — почти безцветни. Носът ми бе ухапан. Косата — сплъстена и твърда от засъхналата кръв. Кичури бяха полепнали и по челото ми. Имах голяма цицина на слепоочието, където Ева ме бе ударила. Тя се бе разпукала и от нея също се стичаше кръв.

Отстъпих от отвращение и за малко да се спъна в купчина дрехи. Чифтът къси панталони и смачканата тениска бяха пропити с кръв. Ева ги беше облякла сутринта, след като каубоя ни намери в леглото. След това ги хвърли тук, когато се преоблече в бански, за да се гмурне с Белочек. Сега забелязах нещо в джоба на панталоните — към пода се спускаше тънка златна верижка. Наведох се и я дръпнах, за да извадя стар джобен часовник, този, който Хосе бе вдигнал от пода.

Като го разгледах под светлината, разбрах, защо каубоят толкова го бе искал и защо Ева си го бе върнала при първа възможност. Лъскавият златен предмет беше също така стар и омагьосващ като златната монета на Белочек, която ни беше завъртяла главите и ни бе примамила в залива. За разлика от монетата обаче този часовник не носеше имперския символ с орела и знака на лейди Либърти, а бе гравиран с доста по-интимен и сложен мотив от листа. Интригуващият дизайн от едри преплетени лози се разстилаше върху цялата му повърхност както отпред, така и отзад. Така предметът изглеждаше като завършено произведение на изкуството, което трябва да си остане затворено и да не се ползва за прозаично действие като сверяване на времето.

Въпреки това го отворих, като пъхнах нокът под капака и внимателно го повдигнах. Пред очите ми като скрито съкровище се откри циферблатът с цвят на слонова кост. Беше обграден с деликатни ръкописни златни цифри в сериф 33 33 Сериф — общо название на група шрифтове от кр. XV — н. XVIII в. — Б.р. , стрелките бяха елегантни златни стрелички, които заблестяха под лъча на фенера ми. Марката беше изписана с прекалено ситни букви, които не можах да разчета, но на лъскавата вътрешна страна на капака имаше гравирано посвещение в елегантен шрифт. И то бе трудно за разчитане. Буквите бяха достатъчно големи, но толкова тънички и украсени, а думите така преплетени, че ми трябваше минута, преди да забележа, че надписът не бе на родния ми език.