Клайв Къслър - Саботьорът

Джеймс Дашууд се добра до Бел с много пързаляне и препъване по тендера. Носеше чайник горещо кафе. Детективът го разпредели на влаковия екип, преди да отпие благодарно. Когато вдигна очи да благодари на Дашууд видя, че повишеният наскоро служител е впил ужасен поглед в планинския склон.

Бел чу глухо ръмжене, грохот по-силен от този на локомотива, който сякаш изригваше от недрата на земята. Релсите се разтърсиха под тежката машина. От планинския склон се откъсна канара.

— Натисни дросела!

Цяла гора от ели се свличаше право към коловоза.

Гората се понесе надолу върху свлачище от кал и къртещи се канари. Невероятно, но свличащите се дървета оставаха прави, докато огромната маса земя, върху която растяха, връхлиташе към „Ван Дорн Експрес“.

— Натисни дросела!

Машинистът изпадна в паника.

Вместо да ускори големия „Пасифик“, за да изпревари неумолимата лавина от дърва, кал и камъни, той се опита да спре влака, като дръпна назад лоста „Джонсън“ и натисна въздушните спирачки. Само с лекия вагон-ресторант зад тендера локомотивът рязко забави. Бел, Дашууд и огнярят бяха изхвърлени към пещта.

Бел се надигна и извърна очи към боботещата планина.

— Напред! — изрева той и изтръгна дросела от ръцете на машиниста. — Пълен напред!

Машинистът се овладя и натисна напред лоста „Джонсън“. Бел избута дросела. Голямата машина скочи напред като звяр, побягнал на живот и смърт. Но свлачището набираше скорост, а огромната маса високи дървета продължаваше да приижда по склона. По-широка от дължината на влака, стихията се спусна по склона като изхвърлен настрани океански лайнер.

Поривът на вятъра, който Бел усети, беше толкова силен, че буквално разтърси набиращия скорост локомотив. Въздухът, изтласкан от свлачището, беше влажен и студен. Смрази горещата кабина, все едно че огънят, който бушуваше под парния котел, бе угаснал.

След това връхлитащата маса започна да се разпада. Разпростря се още по-нашироко, докато се разсипваше.

Дърветата в краищата на свличащата се гора се понесоха напред и заудряха по влака като огромни копия. Камъни, изхвърлени пред ядрото на лавината, заблъскаха по релсите й затрещяха по корпуса на локомотива. Голяма колкото наковалня канара изригна през страничния прозорец на кабината и събори огняря и машиниста на пода.

Дашууд се хвърли да помогне на окървавените мъже. Бел го дръпна назад. Второ парче скала профуча като гюле във въздуха, където допреди миг беше главата на младежа. Грамадни камъни заудряха по локомотива, затрещяха по тендера и разбиха прозорците в пътническия вагон, засипвайки детективите с натрошено стъкло.

Свлачището се раздели на две. Половината се изсипа пред локомотива. Ускори се и възви към коловоза като влак беглец, изпреварващ „Ван Дорн Експрес“ към връзка, която само един от тях можеше да премине. Беше надпревара, която влакът на Бел не можеше да спечели. Кипящ порой от камъни и кал погреба под себе си линията пред машината.

По-голямата част от свлачището засипа пътническия вагон с дървета. Канара, голяма колкото плевник, се натресе в тендера и го изхвърли от релсите. Тежкият въглевоз между локомотива и пътническия повлече със себе си и двата вагона. Сцепката го задържа към локомотива, като издърпа задницата му от релсите.

Релсите се разтвориха под огромните сили и задвижващите колела рухнаха на траверсите. Стотонната машина надвисна над дефилето, докато продължаваше да връхлита напред. Започна да се накланя. После предните колела се блъснаха в струпаните от свлачището камъни, машината се надигна нагоре и изведнъж спря. Рязкото спиране откърти сцепката към тендера и въглевозът се изтърколи надолу в пропастта.

Бел се озърна назад и затърси с очи вагона с детективите.

Натрошени телеграфни стълбове се люшкаха, увиснали от жиците си. Сто и осемдесет метра от линията бяха заровени под кал, скала и натрошени дървета. Беше ли се откъснала и сцепката на пътническия вагон? Или тендерът го беше повлякъл със себе си надолу? На мястото на вагона с детективите се виждаше настръхнала могила дървета. Бел изтри дъжда от очите си и се взря отново, почти изгубил надежда. След това го видя. Все още беше на линията. Развалина, задържана на място от нападалите дървета, забити в прозорците като игли за плетене в чиле прежда.

Събра шепи, за да извика над засипаните с отломки остатъци от доскорошния коловоз:

— Еди! Как сте там?