Клайв Къслър - Саботьорът

— Наводненията могат да се окажат най-сериозните в историята на Орегон — зачете на глас диспечерът. — Железопътни коловози в долините са залети и може да бъдат пометени от водната стихия.

Детективът продължаваше да крачи напред-назад. Наблизо изтътна товарен влак и прозорците издрънчаха в дървените си рамки. Облаци загърнаха сградата, когато спрелият до нея локомотив на Бел бе принуден да изпусна нагнетената пара, която трябваше да го подкара бързо за моста на каньон Каскейд.

— Линията е отворена до Сан Франциско и Лос Анджелис — докладва телеграфистът, потвърждавайки най-лошите опасения на Бел. Саботьора — Кинкейд — се беше съсредоточил на маршрута Каскейд.

— Заобиколи през Сан Франциско или от Лос Анджелис до Портланд и след това опитай оттам.

Но съучастниците на Саботьора бяха помислили и затова. Телеграфът не беше мъртъв само на север от Сакраменто. Линиите още по на север — от Дънсмюър. Уийд и Кламат — също бяха прекъснати. Чарлз Кинкейд напълно бе изолирал началната станция на отсечката при моста каньон Каскейд.

Бел се обърна рязко, чул шумотевица на вратата. Джейсън Адлър, одиторът на Американска щатска банка, нахлу вътре.

— Господин Бел, сър. Току-що прегледах телеграмите, които взехме оттук. Открихме компанията, която контролира чрез „Шане & Симон“. Купили са дърводобивно предприятие „Източен Орегон“, която има договор с железница „Южен Пасифик“ да доставя траверси и дървен материал на отсечката.

— Къде? — попита Бел с изстинало сърце. Но името казваше всичко.

— Над моста над река Каскейд. Това е същият мост, който неговата „Стълбове и кесон Юниън“…

— Разчисти линията! — заповяда Бел на диспечера на Сакраменто със стоманен глас.

— Но материалите и работническите влакове са приоритетни за отсечката, сър.

— Моят влак е с приоритет чак до моста над каньон Каскейд — отсече Бел.

— Но с прекъснатия телеграф не можем да разчистим линията.

— Ще я разчистим в движение!

— Възразявам — заяви диспечерът. — Това е нарушение на всички процедури за безопасност.

Бел забърза към влака, ревейки заповеди.

— Разкачи „Пулман“-а. Счетоводители, адвокати, преводачи и одитори: оставате тук. Продължавайте да ровите, докато научим всичко , което е планирал Кинкейд. Не искаме повече изненади да ни гърмят в лицата. Въоръжените оперативни, скачайте на влака!

Разтичаха се железничари. Когато откачиха излишния вагон. Бел видя Джеймс Дашууд, застанал умърлушен на платформата на спалния „Пулман“.

— Ти какво чакаш. Джеймс? Качвай се на влака.

— Нямам оръжие.

— Какво?

— Казахте „въоръжени оперативни“, господин Бел. Стажантите на Ван Дорн имат право да носят само белезници.

Няколко детективи наоколо се разсмяха и се спогледаха невярващо.

Никой ли не беше казал на хлапето, че това бе първото правило, което се нарушава?

Бел повиши глас.

— Момчета, запознайте се с Джеймс Дашууд, бивш стажант в офиса на Сан Франциско. Току-що беше повишен за разкриване на ключова податка, която уличава сенатор Чарлз Кинкейд като Саботьора. Някой може ли да му заеме оръжие?

Юмруци затършуваха из палта, шапки, колани и ботуши. Цял арсенал от автоматични оръжия, револвери, деринджъри и джобни пистолети блесна на светлината под дъжда. Еди Едуардс стигна пръв до Дашууд и тикна лъскав шестзаряден револвер с никелова плоча в ръката му.

— Дръж. Даш. Двойно зареждане е. Само натискаш спусъка. Презареди, щом спре да вдига шум.

— Качвай се на влака!

Бел скочи в машинистката кабина на Пасифика.

— Право до каньон Каскейд — каза на машиниста.

— Как ще разберат, че идваме, след като телеграфът е прекъснат?

— Добър въпрос. Спри на депото.

Затича в тъмното и опушено сводесто здание, където на гигантската обръщателна платформа бе в пълен ход шумният ремонт на двайсет локомотива. Ченгето на „Южен Пасифик“ го отведе до почернелия от сажди и омазнен с грес старши на бригадата.

— Чух за вас, господин Бел — извика старшият над грохота на стомана и чугун. — С какво да ви помогна?

— Колко време ще ни отнеме да смъкнете челните фарове от два от тези локомотиви и да ги монтирате на моя?

— Час.

Бел извади шепа златни монети с двуглавия орел.

— Направи го петнайсет минути и са твои.

— Приберете си парите, господин Бел. Заведението плаща.

Четиринайсет минути по-късно „Ван Дорн Експрес“ ускори от Сакраменто с триъгълник от челни фарове, блеснал като комета.