Клайв Къслър - Саботьорът

— Сега ще ни видят, че идваме! — каза Бел на машиниста и хвърли лопатата на огняря. — Греби въглища.

Тихоокеанската буря, която Джим Хигинс беше показал на Джеймс Дашууд, връхлетя над планинския хребет, обрамчил бреговете на Северна Калифорния и Южен Орегон и проливен дъжд заля Сискию. След това стихията прескочи Крайбрежния хребет, олекнала сякаш от водния си товар. Но заваля още по-силно. Бурята затътна навътре в континента, потапяйки тесните долини на река Кламат. Детективите на „Ван Дорн Експрес“ видяха прекършени дънери, запушили реките, пометени стоманени мостове и фермери във високи гумени ботуши, които се опитваха да спасят добитъка от наводнените поля.

Движещата се от югозапад на североизток буря се стовари над източните Каскади. Въздействието й заплашваше с катастрофа линията, която водеше до планинската отсечка. Потоци и бързеи излизаха от бреговете си. Реките набъбваха. Прогизналите от вода склонове опасно се раздвижваха.

От прозорците на бързо профучаващия влак Сакраменто стрийт на Дънсмюър приличаше на поредната кафява река. Хората я прехвърляха на канута, избягвайки плуващите дървени тротоари, изтръгнати от постройките. В Уийд във водата плуваха цели къщи. По пътя към Кламат фермите приличаха на езера, а самото езеро Кламат беше кипнало като океан. Малък парен катер в езерото, изтръгнат от пристана, беше притиснат от течението в железопътния насип. Влакът на Бел се промъкна през теснината и продължи напред.

Северно от езерото ги спря свлачище.

Трийсет метра релса беше погребана под дълбока до коленете кал и камъни. От Чилокуин бяха дошли ремонтни бригади, за да я разчистят. Съобщиха, че телеграфът бил замрял, точно когато тръгнали. Никой не знаеше колко време щеше да трябва, докато го поправят. Бел прати стрелочника да се качи на един и да пробва сигнал по жицата. Все още беше мъртва. По негова заповед детективите се изсипаха в проливния дъжд и награбиха лопати. След час се движеха отново. Мъжете бяха прогизнали, оплескани с кал изприщени ръце и в ужасно настроение.

Щом падна нощта, видяха бежанци от околните наводнени ферми, присвити край огньовете си.

Бел забеляза флотилия ръчни коли, спрени на един страничен коловоз, когато спряха в Чилокуин, за да заредят локомотива с вода. Разпореди се да натоварят една лека триколка, подобна на возилото с ръчно помпане и педали за инспектиране на коловози, което Саботьора беше откраднал, за да дерайлира експрес „Коустлайн“. Ако се случеше най-лошото, ако влакът му бъдеше спрян от ново свлачище, можеха да пренесат триколката отвъд затрупаната линия и да продължат с нея.

Един помощник влаков диспечер затича след тях, докато тръгваха от възела и извика с тънко гласче, че телеграфната линия от Сакраменто вече е отворена. Бел научи, че телеграфистите на „Южен Пасифик“ са се натъкнали на три отделни акта на саботаж, при които срязаните жици са били прикрити с умело снаждане. Доказателство, че Саботьора отново се беше развихрил, каза той на оперативните си, изолирайки началото на отсечка Каскейд за последна атака.

Второто съобщение по възстановената линия беше предупреждение от метеорологичното бюро на САЩ, окръг Сан Франциско, за усилване на вятъра. Силните ветрове вещаеха още бури и още дъжд. Веднага след това предупреждение дойдоха съобщения за нова буря, понесла се от Тихия океан при Юрика. Улиците на Юрика бяха наводнени, един параход бе потънал, докато подхождаше към залив Хъмбълт и вятърът бе откъснал шхуни от кейовете.

На север валеше сняг. Железопътният трафик беше замрял. Портланд беше парализиран и откъснат от Сиатъл, Такома и Спокен. Но на юг, където преобладаваха проливните дъждове, температурите оставаха по-умерени. По реките навътре в сушата се давеха дърворезачи в усилие да разбият затлачвания, предизвикани от дървени трупи, които заплашваха да потопят цели градчета. Бързо придвижващата се нова буря вече бушуваше из планините Кламат, догонваше и се сливаше с тила на бурята, наводнила планинската отсечка. Четирийсет и осем часовата прогноза от Портланд от осем часа вечерта предсказваше още сняг на север и още дъжд на юг.

Бел отново се опита да телеграфира на Арчи Абът. Жиците на север от Чилокуин все още бяха замрели. Единственият начин да се свърже с моста на каньон Каскейд бе да продължи до там на пълна пара с „Ван Дорн Експрес“.

Специалният влак пухтеше на север, тройните челни фарове блестяха ярко. Но машината беше принудена да забавя непрекъснато. Когато изненаданите влакови екипи, които пътуваха на юг, я виждаха да идва, набиваха спирачки и се отдръпваха на най-близкия страничен коловоз много километри назад. Едва след като товарният влак отбиеше безопасно, „Експрес Ван Дорн“ можеше да продължи напред.