Клайв Къслър - Саботьорът

В носа му се натресе юмрук и Кинкейд изхвърча назад.

Вдигна очи, паднал на гръб и замаян от удара. Младият Дашууд стоеше отстрани, ухилен възбудено и с лъскав пистолет в ръката. Но над него стоеше Айзък Бел. Бел, който го беше нокаутирал с един удар.

— Наистина ли мислеше, че ще оставя новак да се приближи на по-малко от три метра от престъпника, който уби Уиш Кларк, Уоли Кисли и Мак Фултън?

— Кои?

— Трима от най-добрите детективи, с които съм имал привилегията да работя. Стани!

Кинкейд се надигна бавно.

— Само трима? Арчи Абът не го ли броиш?

Кръвта се изцеди от лицето на Бел. И в този миг на пълен шок Саботьора нанесе удара си.

Саботьора се задвижи с нечовешка бързина. Вместо да нападне Айзък Бел, налетя на Джеймс Дашууд. Сниши се под насочения пистолет, озова се зад него и ръката му се стегна около гърлото на младия детектив.

— Сега мога ли да бръкна в ботуша си? — запита насмешливо.

Вече беше извадил ножа си.

Притисна острието към гърлото на Дашууд и поряза кожата. Закапа кръв.

— Разменихме си ролите, Бел. Пусни пистолета си или ще му отрежа главата.

Айзък Бел пусна браунинга на земята.

— Ти също, синко. Пусни го!

— Направи каквото казва, Даш. — Едва след заповедта на Бел револверът издрънча върху каменния баласт.

— Отключи белезниците.

— Направи каквото казва.

Дашууд измъкна ключа от джоба си и заопипва гривната на китката, стегната на гръкляна му. Белезниците издрънчаха върху баласта. Последва мълчание. Чуваше се само пухтенето на маневрен локомотив някъде далеч, докато Бел не попита:

— Къде е Арчи Абът?

— Деринджърът в шапката ти, Бел.

Бел извади двуцевния пистолет от шапката си и го пусна до браунинга.

— Къде е Арчи Абът?

— Ножът в ботуша ти.

— Нямам.

— Съдебният лекар в Роулинс докладва за боксьор, умрял от метателен нож в гърлото му — каза Саботьора. — Вярвам, че си го заменил.

Поряза отново Дашууд и втората струйка кръв се сля с първата.

Бел извади метателния нож и го пусна на земята.

— Къде е Арчи Абът?

— Арчи Абът ли? Въздишаше по Лилиан Хенеси последния път, когато го видях. Точно така, Бел. Изиграх те. Възползвах се от ужасната ти слабост да се притесняваш.

Кинкейд пусна Дашууд, натресе лакътя си в челюстта на момчето и го зашемети. Завъртя рязко ножа в китката си. Тънкото острие на рапира излетя към лицето на Бел.

Бел избегна забиването, убило приятелите му.

Кинкейд се хвърли мълниеносно напред и заби отново. Бел скочи напред, падна по очи върху натрошените камъни, стегна дългите си крака и се превъртя. Рапирата на Кинкейд изсвистя в празното, където той беше допреди секунда. Айзък Бел се превъртя отново и посегна за полуавтоматичния револвер, даден от Еди Едуардс на Джеймс Дашууд.

Изпъна ръката си към него и видя блясък на стомана — Кинкейд го беше изпреварил. Острият като игла връх на сгъваемата рапира надвисна над оръжието.

— Пробвай да го вземеш — прикани го той.

Детективът се хлъзна настрани, сграбчи сигналния флаг, пуснат от Джеймс и се превъртя на крака.

Настъпи плавно и бързо, хванал пръта на флага в гард.

Кинкейд се изсмя.

— Взел си пръчка в двубой със саби, господин Бел. Никога ли няма да се научиш?

Бел хвана края с плътно увитото парче плат и заби напред с дървения прът.

Кинкейд парира.

Бел отвърна с рязко шибване по тънкия метал малко под върха на оръжието на сенатора. Ударът го оголи за мълниеносно забиване, възможност, която Кинкейд не пропусна. Рапирата прониза палтото му и го опари покрай ребрата. Докато залиташе назад, успя отново да перне рязко с пръта на флага.

Кинкейд заби. Бел го избегна и шибна за трети път.

Кинкейд скочи напред. Бел се завъртя и се плъзна покрай него като тореадор. Докато сенаторът се обръщаше бързо, за да атакува отново. Бел отново перна с все сила и предната половина на рапирата се огъна.

— Компромисът, Кинкейд. Всяко инженерно решение включва компромис. Помниш ли? Каквото сграбчиш в едната шепа, отстъпваш с другата, нали така? Възможността да криеш сглобяемата си рапира я отслабва.

Кинкейд хвърли огънатото оръжие към Бел и извади револвер от палтото си. Цевта се наклони нагоре, докато дръпне спусъка. Бел се наведе и нанесе нов рязък удар. Този път тоягата перна изпънатата кожа на опакото на ръката на противника му. Саботьора изрева от болка и пусна оръжието. Нападна мигновено, свил юмруци.

Бел вдигна своите и подхвърли презрително: