Клайв Къслър - Саботьорът

Бел стреля отново. Този път почти улучи. Кинкейд се сниши, но продължи да върти. Стрелял беше шест пъти. Оставаше му още един куршум, преди да смени пълнителя.

Моторът запали. Бел чу накъсаното бумтене, докато четирите гигантски цилиндъра един по един се оживиха. Кинкейд скочи зад волана. Бел вече беше достатъчно близо, за да види потръпващите калници, докато моторът загряваше. Но колата беше висока отзад и платненият гюрук беше вдигнат, с малкото му прозорче, покрито с три резервни гуми, вързани отгоре. От Кинкейд успя да види само ръката му, когато посегна за скоростния лост отстрани. Прицелът щеше да е много труден, за да похаби последния си патрон.

Пращенето се усили. Моторът задвижваше трансмисията. Бел затича още по-бързо, без да обръща внимание на грубия терен. Колата се задвижи. След нея се проточи струя синкав пушек. Прашенето се усили до рязък съсък, докато ускоряваше по правата просека. Бързо колкото човек. След това — колкото препускащ кон.

Бел затича след жълтата кола. Имаше само един патрон в магазина на браунинга и никаква пряка видимост към Кинкейд, скрит от гюрука и гумите отзад, а нямаше и време да презареди. Тичаше бързо като вятъра, но „Томас Флайър“, набрал скорост, се отдалечаваше.

Просеката пред колата изведнъж се ушири, там, където правият участък на линията „Южен Пасифик“ пресичаше черния път на дърводобивна компания „Източен Орегон“. Автомобилът рязко зави от разчистеното платно на дърварския път и забави, щом колелата му се завъртяха в меката кал и дълбоките коларски бразди. Двигателят му нададе вой от усилието, гумите му замятаха пръсти вода, ауспухът забълва пушек.

Бел се добра на няколко стъпки от колата и скочи.

Сграбчи най-задната резервна гума със свободната си ръка и стегна пръсти в каучуковия й ръб. Тежестта му усили триенето на задните колела и колата набра скорост.

Ботушите му се повлякоха в калта и детективът се вкопчи с двете си ръце, за да се издърпа напред. Люшна стъпала, за да се изтласка, стигна до затегнатия на задния ресор куфар и се хвана за кожената каишка.

С чиято помощ се издърпа върху задния калник. Калникът се огъна под тежестта му и затърка в гумата. Скърцането на метала в гумата предупреди Кинкейд за присъствието му.

Кинкейд мигновено натисна спирачката, за да го изхвърли. Бел се възползва от маневрата, като се остави инерцията да го отнесе напред и по-близо до сенатора. Посегна към лостовете. Убягнаха му, но успя да хване месинговата тръба, доставяща масло до верижния механизъм. Кинкейд замахна с гаечен ключ, за да го удари по ръката. Бел се пусна, падна и се вкопчи в кутията с принадлежности, завинтена за стъпенката под вратата.

Озова се малко пред задното колело, което заплашваше да го прегази. Веригата от вътрешната страна на колелото изсвистя на няколко сантиметра от лицето му. Издърпа автоматичния пистолет от палтото си, бръкна пред колелото и натика цевта под горната половина на веригата. Веригата затисна пистолета в зъбите на зъбчатото колело. Автомобилът се разтърси силно и зацепи на място със заключените колела.

Кинкейд освободи съединителя. Веригата скочи. Пистолетът на Бел изхвърча и колата се понесе напред. Хванал волана с лявата ръка, Кинкейд замахна с ключа. Желязото забърса шапката на детектива. Той се вкопчи в кутията за принадлежности с дясната ръка, задържа лявата извита върху калника и издърпа метателния нож от десния си ботуш. Кинкейд замахна отново.

Принуден да го пусне, преди да е счупил костта на ръката му. Бел заби ножа в гумата. Бързо движещото се колело изтръгна ножа от ръката му и той падна на пътя.

Ауспухът на „Томас Флайър“ изтрещя кухо, щом набра скорост, колата прехвърли склона и се скри от погледа му на острия завой. Бел се превъртя на крака, целият покрит с кал и затича назад, за да потърси пистолета си в браздите на пътя. Първо намери шапката си, а после и автоматичния пистолет. Разглоби го, почисти го бързо от калта и смени пълнителя със зареден. Вече имаше един патрон в магазина и шест други в готовност. След това смъква натежалото си от кал палто и затича нагоре по горския път след Саботьора.

Зад него изтътнаха копита.

Арчи Абът се появи от завоя, повел хайка от десет детективи на Ван Дорн на коне, с пушки „Уинчестър“ щръкнали от дисагите на седлата им. Арчи му даде коня, който бяха довели за него. Бел понечи да го яхне. Конят се опита да го захапе.

— Лилиан Хенеси нямаше никакъв проблем да го язди — докачи го Абът.