Клайв Къслър - Саботьорът

— Ще ви кажа същото, което бих казал на някой анти реформист, решил, че железниците са корена на всяко зло. Линиите „Южен Пасифик“ имат над сто хиляди служители. Работим като луди, за да превозим сто милиони пътници и триста милиона тона в товари всяка година !

— По една случайност обожавам влаковете — каза меко Бел. — Но железопътните работници не преувеличават, когато твърдят, че тънкият стоманен фланец, който удържа колелото върху релсата, е на „два сантиметра между нас и вечността“.

Хенеси стовари ръка върху масата.

— Тези убийци радикали са заслепени от собствената си омраза! Не виждат ли, че скоростта, която им предоставят железниците, е божи дар за всеки мъж и жена на този свят? Америка е огромна! По-голяма от потъналата в разногласия Европа. По-широка от разединен Китай. Железниците ни обединяват. Как ще се придвижват хората без нашите влакове? С дилижанси? Кой ще откара реколтата им на пазара? Биволите? Мулетата? Само един от моите локомотиви тегли повече товар от всички каруци на заселниците, които някога са имали късмет да прекосят равнините… Господин Бел, чували ли сте за „Летящия Томас“?

— Разбира се. Летящият Томас е четири цилиндров автомобил с мощност шейсет конски сили, модел 35. Произвеждат ги в Бъфало. Възлагам големи надежди, че компанията „Томас“ ще спечели състезанието от Ню Йорк до Париж следващата година.

— Защо според вас са кръстили автомобил на железопътен влак? — изрева Хенеси. — Скорост! Летящият влак е мощен влак , известен с невероятната си скорост! И…

— Скоростта е нещо прекрасно — прекъсна го Бел. — Ето защо…

Фактът, че Хенеси използваше тази секция от частния вагон за личен кабинет бе очевиден от графиките окачени на тавана от лакирано дърво. Високият жълтокос детектив огледа набързо месинговите им табелки и разви една железопътна карта, изобразяваща влаковите линии в Калифорния, Орегон, Невада, Айдахо и Вашингтон. После посочи планинската граница между Калифорния и Невада:

— Преди шейсет години група заселници, нарекли себе си Групата на Донър, са направили опит да пресекат тези планини с помощта на каруци. Целта им била Сан Франциско, но подранилите снегове блокирали прохода, който били избрали, за да преодолеят Сиера Невада. Групата на Донър остава в капан в продължение на цялата зима. Храната им свършила. Онези, които не умрели от глад, оцелели, като се хранели с телата на мъртвите.

— Какво общо имат канибалите заселници с железницата ми, по дяволите?

Айзък Бел се усмихна широко:

— В днешно време, ако огладнеете някъде около Прохода Донър, от отличните ресторанти на Сан Франциско ви делят само четири часа път с влак.

Строгото лице на Озгуд Хенеси не предлагаше голям избор в израженията между намръщване и усмивка, но все пак нещо в него бе омекнало, когато се обърна към Джоузеф Ван Дорн и каза:

— Печелиш, Джо. Давай, Бел. Да те чуем.

Бел отново посочи картата:

— През последните три седмици сте имали подозрителни дерайлирания тук в Роузвил и при Дънсмюър. Да не забравяме и срутването на тунела, което ви е принудило да се свържете с господин Ван Дорн.

— Не ми съобщаваш нищо, което вече не знам — отсече Хенеси. — Загинаха четирима железопътни строители и един машинист. Още десет ранени с изпотрошени крайници. Строежът изостава с осем дни.

— И един детектив на служба в железопътната компания, премазан до смърт в сервизния тунел.

— Какво? А, да. Забравих. Един от копоите.

— Името му е Кларк. Алойшъс Кларк. Приятелите му са го наричали Уши.

— Познавахме го — обясни Джоузеф ван Дорн. — Работеше за фирмата. Огън детектив. Но си имаше трески за дялане.

Бел погледна всеки един от присъстващите в лицето и съвсем ясно произнесе най-големия комплимент, който човек можеше да чуе на Запад:

— С Уши Кларк всеки би тръгнал на път.

След което се обърна към Хенеси:

— Минах през няколко сборища на скитници на път за насам. В покрайнините на Кресънт Сити, по линията за Сискию — той посочи северния край на Калифорния на картата — се натъкнах на слухове за радикалист или анархист, когото скитниците наричат Саботьора.

— Радикалист! Не ви ли казах?

— Скитниците знаеха малко за него, но се бояха. Хората, които се присъединяват към каузата му, никога повече не се появяват. От оскъдните сведения, с които разполагам до този момент, заключих, че е възможно да е вербувал съучастник за работата по тунела. Млад агитатор, миньор на име Кевин Бътлър, когото са забелязали да взима един от товарните влакове южно от Кресънт Сити.