Клайв Къслър - Саботьорът

— По-голямата част от пътя е бавно пълзене из стръмни склонове и безкрайни завои из планините Сискию…

Причината за строежа на тунела при Каскейд, който ще съкрати пътуването дотам с цял ден — прибави, променяйки темата на разговора от дъщери за женене обратно към саботажа. — Което ми напомня, че ще бъде по-удобно, ако разполагам с пропуск за железниците.

— Ще направя нещо повече! — заяви Хенеси и скочи на крака. — Ще си получите пропуска — безусловен пропуск за всеки един влак в страната. Освен това ще ви предоставя собственоръчно написано от мен писмо, с което ви упълномощавам в случай на нужда по всяко време да се снабдите с влак със специално предназначение. Вече работите за железниците.

— Не, сър, работя за господин Ван Дорн. Но обещавам да оползотворя добре пълномощията ви.

— Господин Хенеси ви снабди с криле — каза госпожа Комдън.

— Само ако знаехте накъде да отлетите — Красивата Лилиан се усмихна. — Или при кого.

Когато телеграфният апарат отново започна да трака, Бел кимна на Ван Дорн и двамата тихо излязоха на външната платформа на вагона. През влаковото депо бръснеше студен северен вятър, който вдигаше облаци прах и пепел.

— Ще ми трябват доста от нашите хора — каза Бел.

— Само кажи кога. Някои по-специално.

Айзък Бел изреди дълъг списък от имена. Ван Дорн го изслуша, като кимаше одобрително. Когото приключи Бел каза:

— Иска ми се да пренеса управлението на операцията в Сакраменто.

— Можех да се обзаложа, че би желал да я преместим в Сан Франциско.

— По лични причини, да. Предпочитам да се възползвам от възможността да бъда в един и същи град с годеницата си. Но Сакраменто разполага с най-бързите железопътни връзки по тихоокеанския бряг и към вътрешността на страната. Възможно ли е да направим първата среща в „Госпожица Ан“?

Ван Дорн не скри изненадата си:

— Защо ти е притрябвало да се срещате в бардак?

— Ако така нареченият Саботьор е решил да се разправи с цялата континентална железница, следователно е престъпник с широки възможности. Не искам силите ни да бъдат забелязвани на публично място, преди да съм разбрал какво знае и откъде го е научил.

— Сигурен съм, че Ан Паунд ще намери местенце за нас в някоя от задните приемни — произнесе сковано Ван Дорн. — Щом смяташ, че това е най-добрият възможен вариант. Кажи ми обаче, знаеш ли нещо повече, освен онова, което току-що докладва на Хенеси?

— Не, сър. Но имам усещането, че Саботьора е изключително бдителен.

Ван Дорн отвърна с мълчаливо кимване. Опитът му подсказваше, че когато детектив като Айзък Бел има „усещане“, усещането обикновено е резултат от натрупването на дребни подробности, каквито обикновените хора никога не биха забелязали. После каза:

— Ужасно съжалявам за Алойшъс.

— Дойде ми малко изневиделица. Човекът ми спаси живота в Чикаго.

— А ти спаси неговия в Ню Орлиънс — отговори Ван Дорн. — И още веднъж в Куба.

— Беше забележителен детектив.

— Когато беше трезвен. Но се напиваше до смърт. И дори ти не можа да го спасиш от това. Не, че не опита.

— Беше най-добрият — повтори упорито Бел.

— Как е бил убит?

— Тялото му е премазано под скалите. Очевидно Уиш е бил точно на мястото, където е избухнал динамитът.

Ван Дорн поклати натъжено глава:

Инстинктите на този мъж бяха златни. Дори когато беше пиян. Мразех мисълта, че ми се налага да го освободя.

Гласът на Бел залази неутралния си тон:

— Личното му оръжие е било на няколко стъпки от тялото, което показва, че преди експлозията го е извадил от кобура.

— Може да е било изхвърлено дотам от самата експлозия.

— Беше старият ръчен армейски пистолет, който много обичаше. Носеше го в кобур с капак. Не е паднал. Трябва да го е държал в ръка.

За да оспори предположението на Бел, че Алойшъс Кларк е опитал да предотврати нападението, Ван Дорн попита хладнокръвно:

— Къде е била манерката му?

— Все така във вътрешния джоб на сакото му.

Ван Дорн кимна и понечи да промени темата, но Айзък Бел не беше приключил:

— Трябваше да знам как се е озовал в тунела. Дали е умрял преди или по време на експлозията. Така че натовариха тялото му на влака и го откарах при лекар в Каламат Фолс. Присъствах лично на огледа. Докторът ми показа, че преди върху него да рухнат скалните отломъци, в гърлото му е бил забит нож.

Лицето на Ван Дорн потрепна.

— Прерязали са му гърлото?

— Не прерязали. Пронизали. Ножът е преминал през гърлото му, плъзнал се е между два шийни прешлена, прекъснал е гръбначния стълб и е излязъл през врата му. Докторът твърдеше, че е било извършено чисто, като от хирург или касапин.