Клайв Къслър - Саботьорът

Джоузеф Ван Дорн си позволи една леко снизходителна усмивка:

— Озгуд, ще ми позволите ли да ви представя Айзък Бел, човекът, който ще проведе разследването от мое име?

— Добро утро — каза Айзък Бел. Пристъпи напред с протегната ръка. Пазачите понечиха да тръгнат след него. Хенеси ги освободи рязко:

— Вън!

Пазачът, който попиваше кръвта от носа си с кърпичка, прошушна нещо на кондуктора, докато ги съпровождаше до вратата.

— Извинете, сър — каза кондукторът, — но тези мъже искат вещите си обратно.

Айзък Бел извади от джоба си кожената палка с накрайник от оловни сачми:

— Как се казваш?

— Били — дойде мрачният отговор.

Бел му подхвърли палката и произнесе студено, с едва сдържан гняв в гласа си:

— Били, следващия път, когато някой ти предложи да те последва, без да създава проблеми, най-добре приеми думата му. — После се обърна към мъжа с насинено око: — А ти?

— Ед.

Бел извади един револвер и го подаде на Ед с дръжката напред. След това изсипа петте патрона в ръката му с думите:

— Съветвам те повече да не вадиш оръжие, преди да си се научил да си служиш с него.

— Мислех, че съм — промърмори Ед и нещо в засраменото му изражение изглежда накара високия детектив да се смили:

— Бил си каубой, преди да постъпиш на работа в железниците? — попита Бел.

— Да, сър, трябваше ми работа.

Очите на Бел се смекчиха до по-топъл оттенък на синьото и устните му се раздалечиха в приятелска усмивка. Извади една златна монета от джоба, скрит във вътрешността на колана му:

— Заповядай, Ед. Намери си пържола за насиненото око и си вземете нещо за пиене.

Пазачите кимнаха.

— Благодаря, господин Бел.

Бел най-сетне насочи вниманието си към президента на „Южен Пасифик“, който не отделяше от него намръщения си изпълнен с очакване поглед:

— Господин Хенеси, ще ви докладвам веднага щом получа възможност да се изкъпя и да сменя тези дрехи.

— Носачът ще ти донесе багажа — каза Ван Дорн с усмивка.

Детективът се върна след двайсетина минути, с подстригани мустаци, заменил дрехите на скитник със сребристо сив триреден костюм, ушит от фина, дебела английска вълна, подходяща за есенните студове. Носеше бледосиня риза, а около врата му имаше виолетова вратовръзка, която подчертаваше цвета на очите му.

Айзък Бел бе напълно наясно, че трябва да подхване случая по възможно най-подходящия начин, като преди всичко изясни, че той, а не властният президент на железопътната компания, ще дава тон в разследването. На първо време отвърна на топлата усмивка на Лилиан Хенеси. След това се поклони учтиво на чувствената тъмноока жена, която бе влязла съвсем тихо и бе седнала на коженото кресло. Най-накрая се обърна към Озгуд Хенеси:

— Не съм напълно убеден, че инцидентите са саботаж.

— Са и още как, по дяволите! Стачниците вилнеят из целия Запад. А сега и паниката на Уолстрийт разпалва още повече радикалите и агитаторите.

— Истина е — отвърна Бел, — че стачката на трамвайните работници в Сан Франциско и тази на телеграфистите от „Уестърн Юниън“ успяха да вгорчат живота на профсъюзните работници. И дори водачите на Западната миньорска федерация, които в момента са по съдилищата, наистина да са организирали заговор за убийството на губернатора Стюненбърг — обвинение, в което изпитвам съмнения, понеже детективската работа по този случай беше наистина немарлива, — е очевидно, че няма недостиг от радикалисти, готови да заложат динамита в портала на губернатора. А и убиецът, които извърши атентата срещу президента Маккинли, едва ли е единственият анархист по тези земи. Но… — Айзък Бел направи пауза, за да насочи втренчения си поглед с пълна сила към Хенеси. — Господин Ван Дорн ми плаща да залавям убийци и банкови обирджии из целия континент. Всеки месец ми се налага да се возя в повече специални влакове, експреси и „летящи“ локомотиви, отколкото на някои хора им се събира за цял живот.

— Какво общо имат вашите пътувания с нападенията срещу моята компания?

— Влаковите катастрофи са често срещано нещо. Миналата година от „Южен Пасифик“ са изплатили два милиона долара в компенсации за ранените по време на такива инциденти. Преди да е изтекла 1907 година, ще са се случили десет хиляди катастрофи, осем хиляди дерайлирания и над пет хиляди смъртни случая. Като чест клиент на железниците приемам по-скоро лично събития, при които вагоните се наблъскват едни в други като телескоп.

Озгуд Хенеси придобиваше все по-розов цвят, докато гневът започваше да клокочи в него.