Тим Грийн - Перфектно отмъщение

— Кучка — каза Андре и я сръга с лакът достатъчно силно, за да я накара да се изправи и да замига. — Ето, пийни малко.

Тя взе бутилката и я надигна. Кехлибарената течност покапа по брадичката й, а тя не пусна бутилката, докато не я довърши.

— Обичам момичетата, които гълтат — каза Андре и тя го плесна закачливо по врата.

— Откъде намери тази таратайка, а? — попита Андре Русо и погледна грозната му мутра в огледалото за обратно виждане. — В някоя автомобилна морга ли?

— Купих я за четиристотин долара — отвърна смръщен Русо. — Не разбирам какво си очаквал. Виж, когато се върнем към цивилизацията, можеш да очакваш да си купя мерцедес. Ей, а сега какво ще пием? Вече няма отворени магазини за алкохол.

Вместо да отговори, Андре се насочи към денонощната бензиностанция пред тях. Спря и подаде на Русо банкнота от сто долара.

— Иди и вземи един стек от нещо хубаво. „Мишлоб“ или нещо такова. И ги попитай дали наоколо има прилично място, където да отпочинем.

— Тук няма разни „Риц-Карлтън“-и — рече Русо и изскочи навън. — В това мога да те уверя.

— Тоя е тъпанар — каза завалено Дани, след като Русо изчезна. Тя вече гледаше право напред.

Андре погледна през мръсното предно стъкло към яркия зелено-жълт знак на BP и отвърна разсеяно:

— Знам.

— И защо ще водим този грозен мръсник? — попита тя. — От него тръпки ме побиват. Защо се возим в тази бракма?

— Това е Америка, скъпа — отвърна той. — Искам да видя как живеят обикновените хора.

— Говориш странно.

— Говоря странно от цял месец насам — рече той. — А сега защо не ми дадеш една целувчица.

— Онзи се връща.

— И какво от това? — Андре улови бедрото й и го стисна. — Можем да го пуснем да гледа тази вечер.

— Ти си ненормален — измърка тя и го близна по врата.

Задната врата се отвори. Русо се мушна вътре, изтръска дъждовните капки от раменете си и рече:

— Ей, ей, престанете. На около две мили по път 12 имало мотел, включен към кабелната HBO , не можете ли да почакате?

— Можем да те пуснем да погледаш тази вечер — изхили се Андре.

Русо отвори една кутийка и се размърда на мястото си.

— Искаш ли бира? — попита. — Взел съм и сандвичи.

Андре избухна в смях, Дани го последва.

— И двамата сте шантави — рече Русо, подуши въздуха с огромния си нос и дръпна нагоре яката на жълтата си поло фланела с бродиран на яката малък син конник.

Андре накара Русо да влезе в рецепцията на мотела и да вземе две съседни и преходни стаи в края на сградата. Пренесоха багажа си и се настаниха около малката масичка с изкуствен фурнир в стаята на Русо. Русо постави върху масичката три сребристи кутийка бира, а Андре извади няколко игли, пластмасова хирургическа тръбичка, газова горелка и лъжица. Запали едно марлборо и го остави да виси от устната му и се залови за работа. Дани съблече якето си, също запали цигара и впери поглед в него, а синият пламък се отразяваше двоен в очите й.

— Легни на леглото — каза Андре, когато иглата беше готова. Дръпна силно от цигарата си и сетне я угаси.

Тя също угаси своята, след това легна върху хлътналата избеляла завивка и протегна ръка. Андре пристегна мускула й с тръбичката, заби иглата във вената и махна тръбичката, докато я инжектираше. Дани обели очи. Започна да стене и да се гърчи лениво в леглото.

Андре се ухили на Русо и попита:

— Искаш ли ти да си следващият?

— Разбира се — отвърна Русо, надигна кутийката и отпи от бирата си.

След като я остави, запали една цигара „Нюпорт“, погледна към Андре, издиша дима и рече:

— Сега, след като тя е вече в другия свят, искам да те попитам нещо.

— Питай — отвърна Андре и изсипа малко бял прашец в лъжицата, без да я изпуска от поглед.

— Преди малко спомена нещо за нейния дял — рече Русо, дръпна от цигарата и кехлибареното огънче припламна.

Андре вдигна глава и забеляза, че когато Русо надигна кутийката, тя трепереше леко. Също и цигарата.

— Ще й дадеш част от своя дял, така ли? — попита Русо, сръбна бира и захапа отново цигарата.

Усмивката на Андре се разтегли широко, той присви очи заради дима, погледна Русо и рече:

— Не. Говорех за нейния дял. Тя е с нас. И ще получи дял.

— Щото аз си мисля, че… — започна Русо, отвори нова кутийка бира, дръпна отново от цигарата и заби поглед в масичката, че аз и ти сме партньорите. Не виждам защо ще давам част от дела си на нея. Досега бяхме все само аз и ти, а изведнъж се появява тя. Знам, че е гаджето ти, но това не я прави партньорка…