Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Русо вдигна глава и видя, че Андре го гледа втренчено, затова каза:

— Е, какво? Това е справедливо, нали?

— Мисля, че алкохолът говори вместо теб — рече Андре.

— Ще спечелим пет милиона долара и аз си искам половината от тях! — изкрещя Русо и удари с юмрук по масата.

Бирената кутийка се преобърна. Пенестата течност се изля от нея и образува шумяща локвичка, която потече по масата към Андре. Той не помръдна, дори когато поточето стигна ръба на масата и закапа по крачола на дънките му. Само гледаше вторачено и се усмихваше. Дани изстена щастлива на леглото.

С висяща от устните му цигара Русо скочи и започна да попива излялата се бира откъм Андре с такова усърдие, сякаш събираше злато. Цигарата падна от устните му и изсъска в пяната. С голата си и наранена ръка Русо изплиска бирата на пода, след това отри ръка о крачола си и седна отново.

— Боже мой, аз бях прострелян при онази хаитянска сделка. Ти ме простреля в крака, човече, мамка му! А аз можех да проговоря и да се отърва, а ти щеше да си в затвора — рече Русо. Ъгълчетата на устните му бяха опънати и той прокара длан по четината на черепа си, събори черната шапка. — Не би искал да стане така, нали?

— Да не би да се разплачеш? — попита Андре.

Лицето на Русо се разкриви, носът му се сбърчи и поради това очите му се присвиха.

— Искам си дела, Андре — рече той и наистина се разрева. — Всичко това е благодарение на мен. Не е честно!

Андре пое дълбоко дъх и въздъхна през нацупените си устни. С бързо движение бръкна, извади пистолета от колана си, зареди патрон в цевта и го насочи право в лицето на Русо.

Той потрепери, обърна глава и вдигна ръце, като че можеше да спре куршума. Андре скочи на крака и столът му отхвърча към стената.

— Искаш си дела, значи? Искаш собствения си голям дял? — процеди Андре през зъби. — Върви на майната си тогава!

Изстрелът бе оглушителен в ограниченото пространство и привлече вниманието дори на Дани.

— О! — рече тя.

Русо падна на хълбок и зарита с крака като ранен заек, сякаш можеше по този начин да се измъкне. Но потокът кръв, който течеше от тъмната дупка току пред ухото му, изтъня и ритането му се превърна просто в предсмъртни конвулсии.

— Мамка му! — изруга Андре.

Той мушна отново пистолета в колана на панталона си, открехна вратата и надникна полека навън, за да се увери, че наоколо нямаше никого. Изчака няколко минути. Не светна дори една лампа. Прибра се обратно в стаята и се огледа. Взе от банята една кърпа и започна да търка всички повърхности, които той или Дани бяха докосвали. Дръжките на вратите. Лъжицата. Иглата. Столът. Кранът в банята.

Натовари отново чантите им в старата бракма, след това вдигна Дани на рамо и я стовари на предната седалка. Хвърли един последен поглед, остави торбичката с хероин, след което хвърли кърпата навън на дъжда и се качи в пикапа. Зави на север по път 12 и погледна в огледалцето за обратно виждане.

Започнаха да го гризат мисли за това как всичко би могло да се развие иначе, като се почне от стрелбата и се свърши със самото появяване на Русо на първо място. Тогава трябваше да отиде при Сет. Нещата тъкмо се бяха развили благоприятно за него, но той се прецака, както винаги досега. Запита се дали това не се дължеше на проклятието на стария, когото Андре преби с щанга за вадене на гуми. Спомни си окървавения си баща и думите му: „Ще те прецакам и от гроба, кълна се“.

Но колкото и да бе странно, това че смаза главата на баща си, го изведе на пътя към независимостта. Оттам нататък хората го уважаваха. Никой не можеше вече да се будалка с него, дори Бонапарт. Той, Андре, бе човекът, който осигуряваше жените, разпределяше дрогата и уреждаше оргиите, а в крайна сметка от това идваха парите. Щеше да се справи и с този капан, както с останалите. Как би могъл да затъне, след като разполагаше с дрогата и с момичето, а и не беше ли истинска оргия да види изражението на Русо, преди да го застреля? На малцина се удава да видят такова нещо.

Усмихна се на Дани и я перна леко по задника. Тя изпъшка, запримигва и му се усмихна.

Андре въздъхна дълбоко и отвърна на усмивката й.

Пулсът му започна да се успокоява и тъкмо си мислеше къде да изхвърли пистолета, когато видя в огледалцето за обратно виждане проблясващите светлини.

— Мамка му! — каза и натисна педала на газта до дупка.

Дани погледна назад и бавно каза:

— О! Какво прецакване!

Колите вече бяха няколко и макар да бе ускорил до край по тъмната мокра магистрала, те изглежда го настигаха. Мислите му препускаха: мъчеше се да измисли къде да свие от пътя. Да слезе от магистралата и да избяга. Ако се наложеше, можеше да оцелее в тези гори. Беше го правил и преди.