Тим Грийн - Перфектно отмъщение

— Поне една — настоя Рангъл и вдигна дългата си ръка. — Пол, какво ще кажеш за още един ред „Роуг ейл“ и каквото Реймънд поиска?

— Кой, аз ли?

— Нали ти се казваш Пол?

И той подхвърли кредитната карта на Русо.

А на мен каза:

— Не можеш да откажеш да изпиеш поне една с мен. Хората ще си помислят, че не се радвам за теб. Хората ще си помислят, че ти гоня карез или нещо подобно, ако не пийнем двамата. Ти и аз ще трябва да работим заедно. Ще трябва да бистрим политиката. Аз реших да се кандидатирам за кмет. Франк ще ми бъде шеф на полицията и ще излови всичките лоши момчета. Моля те… седни.

Той се ухили.

— Този шибан град ще стане наш.

Седнах, ако не за друго, да дразня Франк и мрачния му поглед. Намигнах му. Най-добрият начин да разядосаш някой мръсник е да го игнорираш.

— Ще взема една „Хефевайзен“ — казах на Русо, опитвайки се думите ми да прозвучат лекомислено. — Францисканска.

— Поръчай и пури, Пол — рече Рангъл и вдигна показалец. — Изпод тезгяха предлагат „Монтекристо“ номер две. Само им кажи, че са за мен….

Русо, с капчици пот по челото и избиващи под мишниците тъмни петна, постоя клатушкайки се известно време, издул сърдито тънките си устни, след което забърза към бара.

— Ще трябва да свикваш с хубавите пури, Реймънд — рече Русо, допи халбата си и избърса устни с опакото на ръката си. — А що се отнася до жените, вече си имаш хубава жена.

Стиснах устни и го изгледах без да мигна.

— Късметлия в живота, късметлия и с жените — продължи Рангъл и зъбите му проблеснаха.

Хвърлих едно око на Франк, да видя дали и той участваше в тази игра.

— В днешната политика първата дама е много важна — рече Рангъл, оригна се тихо и разхлаби вратовръзката си, преди да сключи пръсти. — Това е вътрешна информация. Нещо, на което ме е научил баща ми. Нещо, което ще споделя с теб, по време предизборната ти кампания, а и когато си вече във Вашингтон…

Пол залиташе като таласъм с подноса с четири халби, с издуто от пурите малко джобче, от което се подаваше тъмночервената кърпичка в тон с вратовръзката му. Отказах пурата, но изпих половината от бирата си, преди да оставя чашата върху металната мрежа, служеща за плот на масичката.

— Ще се оправя — казах и погледнах часовника си. — Но сега наистина трябва да вървя.

— О, добре де — рече Рангъл и намигна. — Трябва да изпълниш онази тайна поръчка, нали? При мен тайната се пази, това е сигурно…

Той се разсмя. Смехът му зарази и Русо, който засвири тънко с огромния си нос. Франк гледаше надолу, стиснал халбата си между дебелите си длани.

— Струва ми се, че човек не може да се издигне до твоето положение, без да извърши някои дребни услуги, нали? — рече Рангъл и отряза връхчето на пурата си. Едната му вежда се повдигна и той присви големите си черни очи.

— Искаш да кажеш, че…?

— Нищо лошо — отвърна Рангъл и ме погледна пред пламъка и дима. Изпуфка. — Всички правим разни услуги на хората. Погледни нас…

Той описа кръг с пурата си и продължи:

— Четирима възпитаници на АХБ. Мислил ли е някой някога, че ще стане така? И ти си носил червения и жълтия цвят. Малко след нас, но братът си е брат. Следващото поколение… Трябва да се поддържаме, независимо от различията. Това ни учеха Братята.

АХБ — Академията на християнските братя — бе енорийската гимназия. Почти всяко американско семейство с италианско потекло в Сиракюз, както и хора с друг произход, които можеха да си го позволят, искаше децата му да учат там. Освен това гимназията бе силна в спорта и аз учих там с футболна стипендия.

Допих бирата си и се изправих. Първата половинка от нея вече бе замаяла главата ми.

— Прав си. Благодаря за бирата — рекох.

— Чакай, ние едва сега започваме. — Рангъл се надигна да ме улови за ръкава.

— Не, трябва да вървя.

— Вижте го нашия Реймънд — обърна се той към другите, — да спазва обещанието си, дадено на човек, който вече е мъртъв.

— Така е — рекох и се насилих да се усмихна, докато се оттеглях и съжалявах, че бях попитал Рангъл за адреса. — За някои хора спазването на обещанията е непонятна идея.

Мушнах се между две паркирани коли и изчаках един мотоциклетист да избръмчи, след което пресякох улицата. Един от юристите от моята фирма тъкмо излизаше от някакъв бар на отсрещната страна и бях принуден учтиво да приема поздравлението му за сделката с Ирокезката банка. Когато стигнах до ъгъла, се обърнах и видях, че Рангъл, Франк и Русо още седяха край масичката на тротоара. Вече не гледаха към мен. Тримата вдигнаха халбите си и се чукнаха като за тост.