Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Забеляза неясния силует на мъж, видя кехлибареното огънче на цигарата му и размаханите му ръце.

— Франк — извика той. — Насам.

Беше Мики, мишото му лице изведнъж се освети от огънчето на цигарата.

Франк седна върху една от големите скали и прехвърли крак оттатък. Когато очите му свикнаха с мрака, успя да различи стръмен, затревен склон, който се спускаше на около четири метра надолу към друга, плоска скала. Зад нея не се виждаше нищо, само дълбините на мрака. Дори от мястото, на което се намираше, Франк усети пропастта и по гърба му пробягаха ледени тръпки.

— Хайде — обърна се той към Алън и се спусна по задник по тревата към плоската скала долу.

Краката на Алън стигнаха до камъка и той се наведе да помогне. Франк се изправи задъхан и потръпна от болката. Мики им се усмихваше на фона на слабия ореол от светлините на големия град на десет мили разстояние. Стоеше на самия ръб с две огромни меки чанти, от онези, с които хокеистите носят екипировката си. Пред себе си Мики бе поставил малко куфарче.

Той хвърли фаса си през ръба, разтвори ръце и каза:

— Не че ти нямам доверие, Франк. Но това са много пари и ще ти отнеме известно време да ги качиш горе. Време, достатъчно за мен да си взема онова момиченце от Сиукс сити и да изчезна. Нищо лично. Просто така си ме учил.

— Къде са паспортите? — попита Франк, куцукайки бавно към ръба.

Мики се усмихна и отвърна:

— Ще ги получиш, когато аз се прехвърля зад онази скала, а ти си още тук, долу.

— Но нали са у теб? — Тонът на Франк бе тъй висок, че издаде паниката, която бе започнал да изпитва.

— Разбира се — отвърна Мики. Той взе куфарчето и започна да се изкачва в обход от ръба на скалата.

Франк вдигна пистолета и го простреля в коляното.

Мики падна, преви се току до ръба на скалата и изскимтя. Франк скъси разстоянието, бръкна под сакото на Мики и извади нов и лъскав „Смит & Уесън“, модел 66. Подаде го на Алън.

— Може да ти потрябва.

Алън го изгледа безучастно.

— Вземи го! — изкрещя Франк.

— Боже мой, татко! — възкликна Алън, поклати глава и сграбчи кичур от косата си.

Франк се намръщи на сина си, на липсата на реакция и на глупавото изражение върху лицето му.

— Бъди мъж, по дяволите! — изсъска Франк. — Ти си мой син и се дръж като такъв.

— Не искам това нещо — каза той и бутна настрани револвера, без да откъсва очи от Мики.

— Ще го поискаш, когато ти потрябва — каза Франк, разтвори дланта му и плесна револвера върху нея. — Мислиш си, че ей така от небето са ти паднали платинена кредитна карта и ленд круизър още на шестнайсетия ти рожден ден? Човек трябва да свърши това-онова, за да ги има.

Франк отново се наведе. Бръкна пак в сакото на Мики и извади дебел кафяв плик. Мики продължаваше да хленчи.

— Млъкни — озъби му се Франк.

Разкъса плика, за да прегледа документите в него. Паспорти със снимките на Лексис и Алън в тях, както и фалшиви актове за раждане, кредитни карти, шофьорски книжки и карти за социално осигуряване. Целият този комплект му бе струвал сто хиляди долара, но имената и номерата на картите за социално осигуряване бяха истински, тъй че можеха да минат през всеки граничен или митнически пункт на света без да вдигнат тревога. Документите на Лексис той върна обратно в плика и го хвърли през скалите надолу.

Призори хората на Капоца щяха да го търсят с всичките си налични сили, но той и Алън щяха вече да бъдат далеч.

— Какво ще кажеш за седемдесет милиона долара? — рече той и вдигна поглед от чантите към сина си. — Мислиш ли, че ще се справим с толкова пари? А?

Алън го погледна безучастно.

— Татко — рече той, — шегуваш ли се?

Франк дръпна яката от шията си и разголи тънък червен белег.

— Това шега ли е? — попита.

— Боже мой, тате! — рече Алън и се отдръпна от него.

Франк заби дулото на глока си в лицето на Мики.

Дребничкият мъж потръпна и започна да дращи по земята, за да се отдръпне.

— Ела тук — каза Франк и размаха пистолета си към чантите, а след това сръга Мики с дулото.

— Франк — изскимтя Мики, без да пуска осакатеното си коляно, — какво смяташ да правиш?

Мики бе притиснат до ръба на скалата. Франк вдигна пистолета така, сякаш щеше да го удари. Мики извърна лице и Франк подпъхна крак под задника на счетоводителя и го изрита. Мики изпищя, размаха ръце, сякаш да се улови за нещо във въздуха. Увисна за миг в празното пространство, след това изчезна в мрака и викът му бе погълнат от вятъра.

— Боже Господи! — прошепна Алън с разтреперан глас.