Джесика Хол - В огъня

— Хей, татко.

Луи вдигна поглед и в изненадата си преобърна една щайга.

— Джийн-Дел! — Стисна го здраво в прегръдките си и после надзърна зад него. — А къде е Изабел? Добре ли е?

— Добре е, чака ме. Татко, трябва ми една услуга. — Той дръпна баща си далеч от любопитните погледи и уши на персонала и му разказа какво се бе случило. — Моля те, намери Реми Душейн и поговори с него.

— Мъжът, който е отгледал Изабел? — смръщи вежди Луи. — Защо?

— Той е единственият човек, който знае за пожара, подпален, когато е била бебе. Трябва да науча всичко за това — всичко, което си спомня. Кой би могъл да плати на Бъд Гантри. — Джей Ди обясни на баща си как да стигне до къщата на семейство Мартин. — Те ще ти помогнат да го откриеш.

Баща му въздъхна.

— Наистина ли мислиш, че ще говори с мен, а не с теб?

— Ти не спиш с дъщеря му.

— Сериозен аргумент. Вземи. — Баща му бръкна в портфейла си, измъкна няколко банкноти и ги пъхна в ръката на Джей Ди. — Не ходи вкъщи — майка ти е войнствено настроена и твоят скалп е първи в списъка.

— Благодаря, татко. — Той прегърна баща си, после погледна часовника си! — Ще държим връзка.

След като позвъни в магазина на братовчедка си и никой не вдигна, Сейбъл се настани на една маса в „Кафе дьо Монд“. Наблизо имаше уличен телефон. Отпиваше от кафето с мляко и наблюдаваше един мим, който миеше въображаем прозорец. Нанизи с мъниста висяха по клоните на почти всяко дърво на площад „Джаксън“, като странна коледна украса. Пъстрите им отблясъци й напомниха за предишната вечер.

Джийн-Делано. Стисна чашата с кафе в студените си ръце. Направо й призляваше от липсата на информация за него.

— Действай — подвикна на мима един уличен чистач. — Трябва да лъснем всичко, синко.

Сейбъл пак отиде до телефона и опита да се свърже с братовчедка си.

— Къде си? — попита направо Хилер.

— Тръгвам към теб. Да няма полиция в магазина? Джей Ди обаждал ли се е?

— Не. Вчера ми се обади онази жена от полицията, но нищо не й казах. Джей Ди не е ли с теб?

— Наложи се да се разделим. Хил, трябва да остана при теб, докато дойде да ме вземе. Става ли?

— Не ще и питане. Искаш ли да дойда да те посрещна?

— Не, стой там, в случай че Джей Ди се обади. Ще хвана рейса, затова малко ще се забавя. — Тя огледа дрехите си. — Май ще ми трябват някакви чисти дрехи.

— Ще се погрижа. Само внимавай.

Сейбъл затвори и хвърли полупразната си чаша, после спря, за да хвърли долар в кошничката на мима. Той артистично й се поклони и тя посочи към въображаемата стена.

— Пропуснал си едно петънце.

Усмихна й се и се зае да довърши работата си.

Качи се на автобуса, който превозваше предимно туристически групи до Ачафалая и се приготви за дълго пътуване. От жуженето на мотора на няколко пъти задряма, но си наложи да остане будна. Сърцето й се сви, когато рейсът напусна града. Не й се искаше да се отдалечава от Джей Ди, не искаше никога повече да се отделя от него.

Обичам те , безмълвно изрекоха устните й, когато подминаха табелата на града. Бързо се върни при мен, Джей Ди.

От спирката до магазина на Хилер имаше около половин километър, но й беше приятно да се поразтъпче. Слънцето, което се бе издигнало високо и бе изсушило сутрешната роса, я накара да свали якето си и като зърна познатия ръкописен надпис „Хоремага на Мартин“, ускори крачка.

Магазинът щеше да отвори след около час, но вътре светеше, а вратата бе отключена. Сейбъл влезе, очакваше да усети аромата на сварено кафе.

— Хилер?

Двайсетина мъже стояха в магазина и я гледаха недружелюбно. Сейбъл тръгна обратно към вратата, но някой я сграбчи, преди да побегне, и тя изпищя.

Кейн Гантри я обърна към себе си.

— Добре дошла у дома, Изабел.

Елизабет беше доволна от милото отношение на репортерката от „Дейни Нюз“ към Лора по време на интервюто за убийството на Марк. Въпреки това остана наблизо, готова да окаже подкрепа на приятелката си или да прогони журналистката в случай на нужна.

— Госпожо Леклер, нашите партньори от канал седем биха искали да кажете нещо за обедната емисия. Жителите на Ню Орлиънс много уважават съпруга ви и знам, че биха оценили думите ви. Можем да го направи още сега, ако желаете. — Репортерката посочи към фотографа, който бе донесъл и видеокамерата си.

— Не съм много за пред камера — бавно отвърна Лора, а после погледна към Елизабет.

Елизабет явно бе силно раздвоена — приятелката й изглежда не хареса идеята и при други обстоятелства не би го допуснала. Въпреки това й се искаше да се покаже в ефир, за да заклейми Сейбъл Душейн и абсурдните й твърдения.