Джесика Хол - В огъня

— Зависи. Откъде знаеш, че е брат ми?

— Защото е с червенокосата от снимките по вестниците.

Корт дочу някаква разправия пред вратата на кабинета си. Единият глас бе на Тери.

— Къде е?

— За мен какво ще има?

— Петдесет.

— Може би още нещо за червенокосата?

Исусе, тоя задник се пазареше с него.

— Сто и оставаш жив.

— Опа, опа, по-леко — нервно се изсмя Джордж. — Брат ти и момичето са се сврели тук за нощта. Рони ще стои до пет сутринта, после отива за понички. Най-добре ела тогава.

Вратата на Корт се отвори и Тери нахлу в стаята.

— Хубаво. Ще бъда там.

— Не забравяй кинтите. — Джордж затвори.

Стройната брюнетка бутна вратата с крак.

— Двамата с теб трябва да си поговорим.

Той се облегна назад в стола си.

— Не, не трябва, но не допускай това да те спре, детектив.

Тя се приближи към бюрото му и отмести един стол от пътя си.

— Напоследък не съм детектив, а тъпа секретарка, благодарение на теб.

— Обсъди го с Пелерин.

Гледаше го като че ли току-що е настъпила кучешко лайно.

— Не те разбирам. Наистина не разбирам. Мислех, че се тревожиш за брат си повече отколкото за скапания правилник.

— Ще се погрижа за Джей Ди.

— Джей Ди е някъде там и съм напълно сигурна, че е в беда. Не можеш да спазваш правила сега, Кортланд.

— Яд те е, че изпусна случая…

Тя удари с юмруци по бюрото:

— Не ми пука за случая. Майната му. Но брат ти ми е партньор и най-близкият ми приятел и заслужава по-добро отношение от твоя страна.

Червени петна от гняв избиха по лицето й! Нямаше грим, нито бижута. Ухаеше на кафе и цигари. Прииска му се да се пресегне, да я сграбчи за тъмната къса коса и да я метне на бюрото си.

Тази мисъл го накара да скочи и да грабне якето си.

— Налага се да изляза. Ще те изпратя до колата ти.

— Кучи син. Знаеш къде е.

А тя беше твърде проницателна. Той намери ключовете си:

— Казах, че ще се погрижа за него.

— Кажи къде е Джей Ди? — Тя се изпречи на пътя му.

— Върви да поспиш. — Главата му отскочи настрани, когато малкият й стегнат юмрук достигна носа му и за малко да го счупи. При следващото замахване успя да я хване, завъртя я и я притисна с лице към стената.

Не му се искаше да прави точно това, но се наложи.

— За това заслужаваш да те пратя в пътна полиция.

Тя яростно изсумтя.

— По-добре отколкото машинописка.

Умората и струйката кръв от носа му я накараха да я пусне. Тя веднага се обърна и се облегна на стената.

— Добър ход. — Тя вдигна ръка към червенината на скулата си.

— Някой път трябва да ме научиш.

— Тери…

Тя поклати глава.

— И на мен ми се налага да изляза. До скоро, комисар.

Преди да успее дума да каже, тя отвори вратата със замах и излезе от офиса.

Сейбъл чу телефонът да звъни, но не помръдна. Не можеше дори и да искаше. Дали Джей Ди свали белезниците след последния път? Размърда китки и установи, че са свободни. Матракът се разклати, когато той стана и отиде до телефона.

Прозина се, търколи се и зарови глава във възглавницата. Следващия път тя щеше да го закопчае за леглото.

След няколко минути нещо докосна голия й гръб.

— Събуди се, любима.

Сейбъл почувства, че матракът от нейната страна поддаде и отвори очи.

— Джийн-Дел. — Обърна се по гръб, прозина се и протегна приятно болезнените си мускули. Видя, че вече е облечен. — Колко е часът?

— Почти се съмва. Трябва да станеш, миличка. Време е да изчезваме.

Тя смръщи вежди и се надигна на лакти.

— Какво става?

— Администраторът ни е издал. Идват за нас. — Той й подаде дрехите. — Обличай се бързо.

— Полицията ли? — Тя се разсъни и скочи. Джинсите й висяха, а тениската бе прекалено тясна, но ги навлече без много да се мае. — Идват да ме арестуват ли?

— Трябват ми само няколко часа да оправя положението. — Той провери пистолета си, преди да го пъхне в кобура под рамото си, после се приближи и пъхна в ръката й няколко банкноти навити на ръка. — Иди в „Кафе дю Монд“ и изчакай там, докато туристите се размърдат. После хвани рейс, не такси. Иди при Хилер и остани там.

— Никъде не тръгвам без теб.

Той я погали по бузата.

— Ще те настигна. — Извади от джоба си тъмносиня кърпа, сгъна я на триъгълник и я завърза на главата й. — Излизам през фоайето. В другия край на коридора има страничен изход — ти поемаш оттам. — Целуна я по челото. — Внимавай.

Тя се тръшна на края на леглото.

— Не мога да го направя.

— Трябва. — Отиде до вратата, открехна я и надзърна, после протегна ръка. Тя се приближи. — Ще дойда при Хилер веднага щом мога — стисна ръката й той. — Не се набивай на очи. — Целуна я нежно и се изниза от стаята.