Джесика Хол - В огъня

— О, да! — Тя примижа за миг, докато се отърка в него. Белезниците паднаха някъде до тях. Наведе се да ги потърси и гърдите й докоснаха неговите. — После — отказа се тя.

После, как не.

— Сладурче, сега или никога.

— Сега трябва да се заема с друго. — Тя пъхна ръце помежду им и взе да разкопчава останалите копчета на ризата му. — Нещо, което изисква незабавната ми намеса. — Дръпна надолу ципа и бавно смъкна джинсите и боксерките до средата на бедрата му. Пенисът му отново бе набъбнал, все още влажен от преживяването им на платформата и когато топлият й дъх го докосна, той стисна с ръце чаршафите на леглото.

— Може ли?

— Докосвай ме.

— Да те докосна… ето така? — Наблюдаваше лицето му, докато нежно прокара върховете на пръстите си по цялото протежение на твърдия му пенис. — А може би… така? — Наведе глава и повтори същото движение с език, после отново се надигна, за да го погледне.

— Боже! — Той зарови ръка в косата й и я побутна надолу. — Целуни ме пак.

Само за миг го докара до сладка агония, като отново го погали с дъха си, после разтвори устни и го пое в нежната мекота на устата си. Нужни му бяха неистови усилия, за да се удържи.

— Сейбъл — изстена той. Никога преди в колежа не бяха опитвали това, а плахото й докосване му подсказа, че няма голям опит. — Правила ли си го преди?

— Не — призна тя. Притеснена го попита: — Ужасна съм, нали?

Прииска му се да се изсмее, но само мило й се усмихна.

— Не, сладурче. Добре се справяш.

Тя се отдръпна и се пресегна към другата му ръка, после я допря до лицето си. Погледна го и се погали в дланта му.

— Покажи ми как.

Той стисна очи, когато устата й го пое отново и я поведе нагоре-надолу.

— Не се мъчи, кажи ми докъде да спра. — Напредваше бавно, милиметър по милиметър, но и това си беше истинско мъчение за нея. Беше решил, че този път няма да е толкова напорист.

Но тя не спираше. Поемаше го още и още, плъзгаше езика си около него и той потъваше все по-навътре между гладките й, плътно прилепнали устни сред безмерното удоволствие. Дочуваше звуците, които тя издаваше — дълбоко, страстно, жадно жужене, което се надигаше от гърлото й и го милваше точно колкото и устните й.

— Изабел! — Искаше му се това да продължи безкрайно, но стягането в слабините му подсказа, че всеки миг ще изригне. Опита се да я дръпне: — Спри, мила. Ще свърша.

Тя не го пусна, дори го пое още по-дълбоко. Копринената гладкост на устните й, топлата влага и ритмичните движения, стоновете й, всичко това го докара до върховния момент. Джей Ди задържа главата й, когато изстреля първата струя, а тя го задържа в устата си.

След последния му разтърсващ спазъм, тя притвори очи и се отпусна на хълбока му — позволи му да се измъкне от устните й и да се остави в нежните й пръсти. Известно време останаха да лежат в тази поза, докато пулсът му се успокои и сърцето му вече не се опитваше да изскочи от гърдите му.

— Джийн-Дел?

Той поглади косата й.

— Хммм?

— Защо не ме научи на това преди? — измрънка тя, докато го галеше.

— Не знам. Сигурно щяхме да стигнем и дотам. — Издърпа я в обятията си. Лежаха един срещу друг и той отмести кичур коса от замъглените й очи. — О, миличка, недей да плачеш.

— Не мога да се овладея — проплака тя. — Колко ми липсваше през всички тези години. Боже, колко много време сме загубили.

Докосна първата сълза, която блесна между миглите й, прокара я надолу по набъбналата извивка на устната й и я пое с целувка.

— Важното е, че се намерихме и никога вече няма да те пусна.

Тя отвърна на целувката му. После застина и надигна глава:

— Виж.

Вървеше последната новинарска емисия и на екрана до водещата показваха снимка на Кейн Гантри. Джей Ди се пресегна за дистанционното и увеличи звука.

— … обвинението срещу риболовеца бе отменено. Властите отказват коментар, но наш източник в полицейското управление твърди, че причината за освобождаването на Гантри е липса на доказателства.

Докато Корт изваждаше досието за палежа на старото абатство Кроли, един от следователите подаде глава на врата:

— Комисар, някакъв мъж ви търси по телефона. Казва, че ще говори само с вас.

— Приеми съобщението.

— Каза, че има един страхотен бонус за вас.

Корт рязко вдигна глава.

— Ще се обадя. Затворете вратата. — Веднага след това натисна мигащия бутон. — Портър?

— Не, Джордж е. Работя за Рони — обади се мазен глас. — Чух, че търсиш брат си. Колко плащаш, ако го намеря?