Джесика Хол - В огъня

Тя задържа дъха си, докато мъжът не се върна на мястото си и тогава тялото й неволно се отпусна.

— Не! — Джей Ди я хвана с ръце и взе да я движи напред-назад, докато проникваше през набъбналите й, пулсиращи тъкани. — Не ме оставяй точно сега.

Парещата болка стана почти нетърпима, но той не спря, дори когато виковете й се превърнаха в задавен плач. Продължи цяла вечност и тогава почувства допира на бедрата му до нейните, грубите косми на тялото му до стегнатата й плът.

Той дълбоко изстена, докато я държеше прикована към себе си, без да помръдва, само гърдите му се надигаха до гърба й.

— Милостиви боже…

Наоколо гърмеше музика, тълпата крещеше, участниците в тирада танцуваха, но надигащата се вълна от горещина и копнеж в нея я правеха глуха и сляпа за всичко, освен за Джийн-Делано. А сега той трепереше, пръстите му се прокраднаха нагоре и се впиха в талията й, докато се бореше да се овладее. Тя не можеше да го види, да впие устни в неговите, да го приласкае.

Можеше да направи само едно — да се движи.

Сейбъл бавно се повдигна на пръсти, докато увеличи малко разстоянието между телата им, после отново се отпусна надолу. Той не се опита да я спре, а това движение освободи малко от напрежението му. Тя опита отново и прехапа устната си. Това му даде възможност да проникне още по-дълбоко в нея, но дискомфортът изчезна и се получи друго пулсиране.

— Знаеш ли какво правиш? — дрезгаво попита той.

— Не. — Тя се намести с леко завъртане на хълбоците си. — Харесва ли ти? — Дочу го, че промърмори тихо нещо неприлично на френски и странен смях се надигна в гърлото й, когато с треперещи пръсти разкъса плика и хвърли още мъниста към протегнатите ръце. — Така си и мислех.

Джей Ди дишаше все по-задъхано, докато се движеше успоредно с нея — плъзгаше се леко надолу, когато тя се надигаше и обратно нагоре, когато тя се отпускаше. Усещаше как се разтича около него. В същото време болезненото пулсиране се усилваше и се разпростираше от гладкото плъзгане на хармонично движещите им се тела нагоре към корема и гърдите й. Зелената кадифена рокля я задушаваше, капчици пот се стичаха в цепката между гърдите й и под перуката й.

Ръцете му се впиха още по-силно в талията й и той продължи бавно да се движи.

— Още ли боли?

Бездиханна, тя поклати глава.

— Добре. — Той се пресегна и свали шапката и перуката, метна ги настрани и зарови пръсти във влажната й коса. — Щеше да е по-добре ако съм върху теб.

— Не мога да чакам толкова дълго — прошепна тя и се притисна надолу, докато усети невероятно дълбокото му проникване. Погледна към веселите лица на улицата и се зачуди как ли им изглежда. Тогава той обви едната си ръка около кръста й и вече й беше все едно. — Трябваш ми сега.

— Тук съм. — И беше прав — огромното му тяло я обгръщаше, докато я изпълваше все по-бързо и сладката болка я разтърсваше. — Ще бъде още по-хубаво, скъпа.

Дори направи нещо повече — докато я любеше, кварталът, туристите и града се смалиха и изчезнаха някъде в далечината. Всичките спомени от младежката им връзка, които бе таила в себе си, избледняха. Момчето, което бе обичала, се шегуваше с нея, грижеше се за нея, а мъжът, в който се бе превърнал, й даваше още повече и искаше същото.

Този път ще си вземе всичко , помисли си тя, когато тялото й полетя през тъмнината и се разби в парещите вълни взривяващо удоволствие. Ще му го дам.

— Кажи името ми — промърмори той с устни до шията й, а хълбоците му ускоряваха ритъма.

— Джийн-Дел. — Пластмасовата торба в ръцете й се разкъса, мъниста и златисти монети се пръснаха надолу по полата й.

Той я стисна до болка.

— Никога вече няма да ме напускаш. Закълни се.

— Не… — Тя се изви в обятията му и втори, разтърсващ прилив на изпепеляваща страст, заля и двамата. — Кълна се, че няма.

— Изабел! — Сграбчи я здраво и с последен мощен тласък изстреля семенната течност в нея. — Моя си — изхриптя той до лицето й. — Моя.

Сейбъл протегна ръце, разпери пръсти и изсипа последните монети над главите на хората отдолу. Сега отново, както и преди, си оставаше само негова.

Кейн излезе от полицейското управление и видя Били и Джон да го чакат до тротоара пред камиона му. Бившият му бригадир се хилеше като крокодил, обикалящ около потъваща лодка. Кейн отдалеч надуши алкохола в дъха му и никак не се изненада. Били използваше „Джак Даниелс“ като вода за уста още от малък, въпреки заплахите, които му бе отправял, да се откаже.