Джесика Хол - В огъня

— Същинско дете си — отвърна й той отново с цитат на Кларк Гембъл. — Мислиш си, че като кажеш „Съжалявам“, можеш да промениш миналото…

— Щом свърша, ще дойда с теб.

— Ще свършиш още тук и още сега. — Той пусна скъсаните й бикини и те се свлякоха около десния й крак. — И ще те накарам да стенеш в ръцете ми.

Тя не можеше да се освободи — дори не можеше да се обърне. Стотици хора ги гледаха. Беше толкова перверзно, толкова безумно и въпреки това никога досега не се бе чувствала така ужасена и така възбудена.

— Това е. — Пръстите му се плъзнаха още по-навътре в меките гънки на тялото й. — Вече си влажна, миличка. Колкото аз съм твърд. — Той дръпна дясната й ръка назад и опря дланта й на отворения цип на джинсите. Пръстите й почувстваха ерекцията му и тя инстинктивно ги сви около издутината.

Двама тийнейджъри я гледаха удивени. Едно момиче изкрещя:

— Хвърлете на мен, госпожо!

Тя метна целия сноп гердани със свободната си ръка и децата се разпищяха от радост.

— Колко щедро. — Джей Ди се притисна към ръката й и разтвори краката й с коляно. — Какво ще правиш до края на парада? Освен че ще яздиш мен?

Сейбъл не можеше да повярва, че той ще направи това, дори след като дръпна полата й, за да прикрие какво прави под нея. И тогава почувства между бедрата си твърдия му, сатенено гладък пенис, който се плъзна напред, докато опря във вече влажното овално отверстие, болезнено пулсиращо в очакване да го поеме.

— Джей Ди! — Светлини, цветове и звуци се завъртяха пред очите й и я замаяха. — Не мога да направя това.

— Можеш. — Той не се опита да проникне в нея, а само нежно я докосна, потърка се в твърдото възелче на клитора й и се отдръпна назад. Когато тя се опита да се намести, за да го поеме, ръцете му задържаха хълбоците й така, че да не може да помръдне.

Не искаше да прави любов с нея, а да я накаже, да я измъчва — и то пред очите на целия свят.

— Моля те, Джей Ди.

— Молиш ме… за какво? Да спра? Да продължа? — Тя чувстваше пулсирането на сърцето му в твърдостта зад себе си, от което кожата по бедрата й настръхна. — Бъди по-ясна, скъпа. Никога не искаш да разговаряш с мен — е, сега се налага. Кажи ми какво искаш.

Дали щеше да спре, ако му кажеше „да“? Може би. Дали щеше да се разпищи, ако не го направеше? Да.

— Не мога.

— Колко си свенлива. — Той облиза капчиците пот, които се стичаха по врата й, пусна ръка под полата и я пъхна между краката й, а същевременно продължаваше да я докосва отзад. Разтвори я с пръсти, подготви я за бързите, плъзгащи тласъци. — Никой, освен мен, няма да те чуе.

Ако не предприемеше бързо нещо, всички в Ню Орлиънс щяха да чуят писъците й.

— Искам те. Искам да го направиш. Просто го направи.

— Мога да те накарам да свършиш — каза й нежно и погали клитора й. — Ето така.

Тя поклати глава. Наоколо хората пищяха и тя не знаеше какво да направи. Лицето й пламтеше, дишаше забързано, сякаш хлипаше.

— Искам всичко. Моля те.

Той се нагласи зад нея.

— Още. Още искаш мен?

— Да. — Тя изви назад хълбоци, но той продължи да я контролира с ръце. — Какво още искаш? Да те моля ли?

— Искам да ми кажеш какво искаш. — Той нетърпеливо се притисна към нея. — Кажи ми всичко.

Сълзи на унижение се застинаха по лицето й.

— Не знам какво още искаш да ти кажа.

— Ти знаеш. — Той допря устни отстрани на шията й и промърмори: — Кажи: „Вкарай го, Джей Ди“.

— Искам те, Джей Ди.

— Не ме слушаш. — Проникна само на милиметър, разтвори я така, че да я накара да спре да диша. — Кажи: „Искам да ме накараш да свърша, Джей Ди.“

Тя отчаяно си пое въздух:

— Нуждая се от теб, Джийн-Дел.

— Последен шанс. — Влезе още милиметър. — Кажи: „Искам да ме чукаш, Джей Ди.“

— Не. — Тя извъртя главата си, докато врата й почти изщрака, за да погледне в процепите на маската му. Онова, което правеха, беше еротично и опасно, но не бе само похот. Тя нежно допря устни до неговите. — Искам да ме любиш, Джийн-Делано. Искам да те почувствам в себе си, да ме обичаш, аз… — Нададе вик, когато той тласна навътре — силно и рязко.

Погледът й се замъгли и тогава един от участниците в парада се приближи към платформата. Казваше й нещо, питаше я нещо. Дали е добре? Иска ли нещо?

— Мъниста — подсказа й на ухото Джей Ди.

— Мъниста — изфъфли тя, показвайки празните си ръце. — Нямам повече… мъниста.

— Дръж. — Мъжът с военна униформа й метна още един пакет с гердани и златни монети. — Усмихвай се, сладурче, ти си най-красивото момиче на парада.