— Супер е. — Той облегна ръце на масата и я погледна с нагла усмивчица. — Комисар Гарсия ще накара гаджето ти да оттегли обвиненията за убийство, за да не съдя целия град. Но си помислих, че тогава ще висиш само на бюрото, chere.
— Тъп селяндур. Гарсия ти го каза, само за да даде повече време на Областния управител да претърси дома и бараките ти.
Той повдигна рамене.
— Капитанът ми даде пет минути, за да ти влея малко разум. — Тя издърпа един стол и седна. — Спри с игричките, Кейн. Знам, че не си убил Марк Леклер, но знаеш кой е запалил пожара. Сигурна съм, че е така.
Той се изсмя и бавно поклати глава.
Тери го изчака.
— Обадих се на съпругата на Били Тибидо. Тя не пожела да говори с мен, затова се обадих на управителя на къмпинга за каравани и получих номера на най-добрата й приятелка, която живее до тях. Лайла ми каза много неща.
Насмешката се изпари от лицето на Кейн.
— Били не е направил нищо.
— Лайла е видяла Били да напуска дома си сутринта преди изгрев в деня на пожара. Забелязала е, че товари стъклени бутилки и туба с бензин в каросерията на камиона си. Каза, че го видяла по-късно същия ден да се връща за пушката си. Каза също, че си го уволнил. — Тери се наведе напред. — Досега не си споменал подобно нещо, нито защо ръката ти е цялата в рани. Изчака секунда-две и добави: — Сега можеш да останеш тук, колкото ти се иска.
— Винаги си имала богато въображение, Тереза. Трябва да пишеш книги.
— Работя с реалността, брат’чед. А за теб тя стои ето така: Областният прокурор ще те задържи по сегашните обвинения за двайсет и четири часа, докато Гарсия и пожарната установят каква точно е ролята ти в този случай. Разполагат с мотив. Ще поговорят с твоите хора, с приятелите ти и враговете ти, ще ти конфискуват камиона и ще прекарат всичко през иглени уши. Ще показват снимката ти из района около склада, ще говорят с хора, които са били там сутринта. Подозирам, че ще намерят достатъчно доказателства и свидетели, за да повдигнат обвинение. Ако си бил около склада, когато е горял, ще те обвинят като съучастник в убийство.
— Пука ми.
— Били е ходил в района на склада, нали? След това и ти си отишъл. Опита ли да го спреш? Затова ли нарани ръката си? — Той дори не мигна и тя въздъхна. Сега разбра как се е чувствал Джей Ди, като се опитвал да измъкне отговори от Сейбъл Душейн. — Кейн, няма да позволя да отидеш в затвора, защото Били Тибидо е убил човек и е подпалил склада, преди да успееш да го спреш. Но ако си му помогнал, дори с нещо съвсем незначително, лично ще ти ударя ключа и ще го хвърля в езерото Пончартрейн.
— Горката ми братовчедка. Бъркал съм за теб. — Всичкият гняв бе изчезнал от погледа му и за момент сянка на тъга премина през лицето му. — Връщай се на работа, Тереза. Нищо повече не можеш да направиш за мен.
Гарсия влезе с доволно изражение, което не убягна на Тери.
— Изтекоха ти петте минути, Тер — каза той. — Станете, господин Гантри.
Тя се изправи.
— Хърб, моля те. Остави ме още няколко минутки с него.
— Не мога. — Той измъкна ключовете си и разкопча белезниците. — Господин Гантри явно има добри приятели. — Обърна се към Кейн: — Свободен сте.
— Един момент. Областният прокурор знае ли за това? — изуми се Тери.
— Областният прокурор го освобождава. Всички обвинения са оттеглени. — На път към вратата Гарсия пусна ключовете в джоба си. — Приятен ден.
Били чакаше в караваната си и допиваше уискито си. Напуснала ме е.
Когато се събуди в камиона си, откри, че пушката и патроните ги няма. Отиде до караваната и разбра, че Сесилия си е събрала дрехите и е изчезнала. Отиде у Лайла, отвори вратата с шут, но и тя бе заминала.
Напуснала ме е. Проклетата му, крадлива жена, го бе напуснала. Заради една развратна стриптийзьорка.
Този път Сесилия бе допуснала трагична грешка. Били щеше да я открие. Кейн щеше да прояви разбиране — можеше дори да му помогне в търсенето. Кейн вярваше в светостта на брака.
Дали е имала нещо с Лайла през всичкото това време? Дали се е промъквала зад гърба му? Нямаше да й се размине. Казват, че веднъж една жена наруши ли Божия закон, като се заиграе с друга жена, пропаднала е завинаги.
Напуснала ме е.
Били нямаше да я докосне повече. Само щеше да направи, каквото трябва, каквото всеки уважаващ себе си мъж би направил. Щом си получеше парите — а това щеше да стане всеки момент, — щеше да докопа двете кучки и да ги прати да горят в ада.
Телефонът иззвъня и той замалко да го изскубне от стената, когато вдигна слушалката.
Читать дальше