Джесика Хол - В огъня

Той забеляза погледа й и веднага съжали:

— Не трябваше да те притискам. Съжалявам.

Всъщност бе постъпил много добре. За малко да я подлуди така, че да му каже каквото поиска. Ако сега му разкаже какво й бе казал Марк, което имаше смисъл само за нея, щеше да го принуди да направи труден избор.

И не би избрал мен.

Тя внимателно се освободи от обятията му.

— Все пак трябва да взема един душ. — Един продължителен, студен душ. Погледна го по-мило. — Всичко ще е наред, Джийн-Дел.

— Аз пък ще проведа няколко разговора. Трябва да разбера нещо повече за заповедта за задържане. — Той въздъхна и опря чело в нейното. — Не се бави.

Няма. Само до края на живота си.

— Добре. — Целуна го по една от черните му вежди и се измъкна от ръцете му. — Защо не сипеш да пийнем по нещо ободрително? Ще имаме нужда.

Сейбъл направо чу как сърцето й се разтуптя, когато той се разсмя и се запъти към кухнята. Влезе в банята и заключи вратата, после огледа прозорчето. Беше малко, с обикновено отваряне, но достатъчно широко да се промуши през него. Вдигна комарната мрежа и се надигна на мускули, за да се прехвърли през рамката. Огледа се в двете посоки и скочи на земята. Трябваше да се движи далеч от предната фасада и от езерото. Дочуваше шума от шосето недалеч. Тръгна по него и се озова на банкета на пътя към Ню Орлиънс.

Преди да реши накъде да поеме, един червен кабриолет с две усмихнати момичета от колежа, отби и спря на няколко метра от нея.

— Хей, сладурче! — махна й едното. — Да те повозим?

Не можеше да се върне в лагуната, не и когато Гантри и хората му я издирваха. Джийн-Дел нямаше да я потърси в града. Тя им се усмихна и тръгна към колата.

— Страхотно, благодаря.

Джей Ди изсипа счукания лед в каната с лимонада и се опита да откъсне мислите си от голото тяло на Сейбъл под душа. С още малко търпение щеше да изкопчи от нея повече за Кейн и Били и тогава можеше да я отведе в леглото за нощта.

За нощта, как не. Няма да станем цяла седмица нито за храна, нито за вода.

Джей Ди не се притесняваше от упорството на Сейбъл да защитава Реми — просто е лоялна към човека, който я е отгледал, — но имаше прекалено много съвпадения. Ако успееше да открие доказателство, че пожарът в склада и онзи, който едва не е убил Реми, са свързани по някакъв начин…

Корт трябва да знае нещо. Неговите колеги събират доказателства и данни за палежите от години и ги съхраняват в база данни за справки при подобни случаи. Тери му подсказа, че брат му е киснат и Джей Ди реши да не го безпокои лично.

Импулсивно набра номера на заведението на Луи.

Баща му вдигна телефона и изръмжа:

— Какво има?

— Понякога си много учтив — отвърна Джей Ди. — А ти как си?

— Не съм на себе си от притеснение за теб и за малко да се разведа с вироглавата ти майка. Конякът в целия Ню Орлиънс няма да може да ми оправи настроението — тежко въздъхна Луис. — Искаш ли вече да се прибереш, момче?

— Още не мога. Татко, трябва ми помощта ти. — Той обясни на Луис положението и го помоли да предаде на Корт да потърси в архива предишни случаи на палежи. — Кажи му да сравни доказателствата с тези от пожара в склада. Искам да знам дали има някаква прилика между двата случая.

— Брат ти е тръгнал да те издирва, но ще видя какво мога да направя. — Гласът на баща му прозвуча някак уморено. — Джей Ди, пази се и се грижи за момичето, разбра ли ме?

— Ще го направя, татко. Доскоро. — Джей Ди изключи телефона и смръщи вежди. От опит знаеше, че душът в банята на Тери шуми силно и осъзна, че не го чува. Тогава се сети за прозорчето и излетя от кухнята.

Не би го направила.

Не си направи труда да почука, а направо удари едно рамо на заключената врата. Банята бе празна, а прозорецът — отворен. Изруга и се преметна през прозореца. Скочи долу и се огледа във всички посоки. Дочу шумолене от бягащи крака по нападалите борови иглички и се втурна към бараката отстрани, където Тери държеше мотора си.

Намери резервния ключ и подкара бясно между дърветата. Стигна до шосето точно когато червеният кабриолет с двете момичета и Сейбъл потегляше. Запомни номера на колата и се забави само колкото да си сложи черната каска на Тери и да пусне затъмнения визьор, за да скрие лицето си, после последва кабриолета към града.

Когато Лора предаде какво й бе разказала Тери Винсент, Елизабет забрави за желязното правило на майка си за сдържаността на дамите.

— Явно госпожица Душейн този път е надминала себе си.