Джесика Хол - В огъня

— Ще прибера това, Лора — каза Морая и взе таблата с чашите.

— Не знам. Беше ясно, че Марк е имал друга преди двамата да… — Беше на ръба на припадъка. — Елайза, не знам какво да мисля, нито какво да правя. Ако действително е дъщеря на Марк, той би искал да й помогна…

— Не разбираш ли какво става, Лора? Тъкмо заради това тя си съчинила цялата история — за да спечели съчувствието ти.

Елизабет посочи към портрета на Марк над камината:

— Познавам Марк, откакто се оженихте, и знам, че винаги ти е бил верен. Ако тази история е истина, значи Марк й е направил дете един месец преди сватбата. Мислиш ли, че би имал друга връзка, докато сте били сгодени?

Лора пребледня.

— Не бяхме сгодени много дълго, но не, не ми се вярва.

Доволна, че е уредила въпроса, Елизабет се усмихна.

— Обадих се на всичките си приятели и обсъдихме какво може да се направи. Най-важното е да се държим един за друг. Джейкъб вече е определил час за пресконференция днес, на която да разобличи твърденията на момичето. Мисля, че ти трябва да направиш същото в интервю за „Дейли Нюз“.

— Не мисля, че това е добра идея — обади се Морая, която дочу разговора на вратата. Влезе бавно и седна до Лора. — Познавам Изабел от училище, Лора. Не беше толкова лоша, колкото я описваха. Наистина беше мило момиче.

Елизабет я прониза с поглед.

— Тя успя да заблуди много хора, Морая.

— Мисля, че трябва да остана за малко сама. — Лора стана от мястото си. — Благодаря ви за грижите, но вече трябва да се върнете при семействата си.

Морая наведе глава.

— Има още нещо, което трябва да знаеш, Лора. Изабел Душейн има много тъмни очи — с цвят на черно кафе — въздъхна тя. — Също като тези на Марк.

Сейбъл изпита облекчение, когато я свалиха във Френския квартал. Двете студентки бяха настояли да сподели топлата им бира, после спираха няколко пъти, за да си купуват сувенири и да обядват, като повече от час преживяха пържени картофи и спориха кой е по-готин — Илайджа Ууд или Джъстин Тимбърлейк.

— Джъстин има страхотен глас, но пък какви очи има Илайджа.

— Бритни никога не е имала връзка с Илайджа.

— Защото Илайджа мисли, че Бритни е пачавра.

— Същото е и с Джъстин.

Пристигнаха за три часа, вместо за един. Като наближиха града, момичетата се опитаха да я уговорят да отиде с тях в хотела им, за да гледат състезанията, организирани от местна радиостанция.

— Много са ти готини — каза едната, като току потупваше гърдите на Сейбъл, сякаш бяха малки кученца. — А пък и плащат по триста долара, само ако си ги покажеш, за да те снимат момчетата. Колко му е. — Тъкмо когато край тях минаваше една кола, пълна със студенти, тя застана на колене на седалката и си вдигна тениската, за да разклати гърди срещу опулените момчета. — Видя ли?

Сейбъл само се разсмя.

— Благодаря, но ме чакат другаде.

— Губиш, сладурче. — Момичето й подаде един пропуск. — Слушай, ако все пак ти се прииска да изкараш малко кинти, вземи това и иди на парада на Канал Стрийт. Ще заемеш моето място. Трябваше да съм на една от платформите довечера, ама така съм се натряскала, че ще взема да падна.

Сейбъл се добра до града, но всъщност нямаше къде да иде. Улиците бяха задръстени от тълпи танцуващи, маскирани туристи, които разнасяха бири в пластмасови чаши, но тя все се чувстваше на тръни и поглеждаше през рамо. Успя да се промъкне между наредените един до друг барове към един по-малко оживен район, за да открие, че главните улици вече са затворени заради парада за Марди Гра.

Извади пропуска, който й даде момичето и едва не се изсмя. Направо съм за платформата. Така всички да видят по националната телевизия как свидетелката на убийство хвърля лакомства на нищо неподозиращите туристи. Закачи го на ревера си. Все пак ще свърши работа, ако някой ме спре.

Обикаля край огражденията почти час, за да търси уличен телефон, но навсякъде имаше опашки, а тя не искаше да чака. Не можеше да се отърве от чувството, че всички я гледат, а когато забеляза двама полицаи да вървят към нея, рязко се обърна назад. Трима студенти със светнали очи, омотани в нанизи лъскави мъниста почти се сблъскаха с нея и в този миг някой я сграбчи за ръката и я повлече към тротоара.

Сърцето й слезе в петите. Замръзна на място. Вдигна поглед и се озова пред строго, потно лице.

— Хей. — Мъжът носеше черно сако с бял надпис отпред „Екипът на Орфей“ и „Уредници на парада“. Грабна пропуска от омекналите й пръсти и с насмешка й каза: — Сбъркала си мястото и си закъсняла с един час. Защо си с червена коса?