Джесика Хол - В огъня

Сейбъл си помисли, че ако в този момент имаше в ръцете си рибарски чук, със сигурност би цапардосала Джей Ди.

— Нищо не крия.

— Сигурна ли си? Тогава какво си шушукахте с Колет сутринта? Спорехте с Реми за Кейн, най-добрия му приятел, и за майка ти?

Не можеше да му признае какво й бе казал Марк в нощта преди убийството, нещо, която я бе притеснило, защото щеше да я помисли за луда. Като Реми.

— Говорихме за нещо съвсем друго.

— Какво? — Тя не му отговори. — Тогава обясни ми, защо става така между нас? — Той сложи главата й на рамото си и взе да гали косата й, докато тя не се отпусна в прегръдката му. — Не мога да ти позволя да ме изолираш отново, Сейбъл. Последният път едва оживях.

— И за мен не беше много лесно… — Гърлото я стегна, очите й се наляха със сълзи и тя бързо запремигва, за да ги скрие.

— Тогава говори с мен, мила. Моля те.

С гнева му се справяше, но нежността му я докарваше до лудост. Трябваше да сложи край на всичко това, да го накара да проумее.

— Джийн-Дел, каквото и да е имало между нас, остана в миналото. Вече сме други хора, по-възрастни и, надявам се, по-мъдри. Не си ми безразличен и съм ти благодарна, че ми помагаш, но не искам отново да се забъркваме в някакви отношения.

Той наклони главата й към лицето си.

— Късно е да бягаш от това.

Сейбъл си наложи да не отвръща на устните му, допрени до нейните. Ако го направеше, щеше да разбере, че го лъже, щеше да усети, че може да я има, както на него му се иска. Жива да я бяха одрали, нямаше да е толкова болезнено, но слабостта й щеше само да я унищожи. Също като него, тя не би могла да го преживее отново.

Не искам това. Не искам него.

Колко по-лесно би било, ако беше гневен и груб, вместо да я води на това тихо, топло местенце далеч от света. Целувката му ставаше все по-дълбока и страстна, ръцете му галеха кожата й и главата й се замая.

Отдели устни и зарови лице в косата й.

— Помниш ли първия път, когато те целунах?

Можеше ли да го забрави? Внезапно се изсипа дъжд и двамата се скриха под един навес точно пред спалните помещения, за да си пожелаят лека нощ.

Той се усмихна и каза: Просто малко вода… дръпна я под дъжда, прегърна я и я завъртя във въздуха. Тя взе да писка и да се смее. За секунди станаха мокри до кости и тогава той внезапно спря. Спусна я леко надолу, но краката й така и не стъпиха на земята. С удивление оглеждаше лицето й и мокрите й устни. Боже, как сияеш. Сякаш нещо те осветява отвътре.

В този миг потъна в сините му очи. Заради теб, Джийн-Дел.

Сега я гледаше по същия начин.

— До онази вечер не бях виждал по-красиво същество от теб. — Наведе се и заглуши последните думи с целувка. — И на следващата и на по-следващата, и всяка друга, в която те държах в прегръдките си.

Това беше истински ад — искаше го, страхуваше се от него, а не можеше да избяга. Старата болка се сля с нова, зарови пръсти в гъстата му черна коса, когато тялото му се притисна към нейното.

— Целуни ме пак.

И той го направи. Трескавите му ръце, устните му разпалваха страстта й, изгаряха я, разтопяваха я. Когато отдели устните си от нейните, тя неволно изстена, обезумяла от копнеж.

— Искаш ли ме? — прошепна той в ухото й, докато ръцете му се плъзнаха надолу по бедрата й.

Сигурно се нуждаеше от окуражаване.

— Да — прошепна тя и обърна лице към него, търсейки устните му. Докосваше я с език и зъби и тя неволно нададе страстен стон. Усети усмивката му.

— Имаш ли ми доверие?

Това малко я засегна. Нима не виждаше колко много му се довери? Но щом имаше нужда да го чуе от нея, щеше да му го каже:

— Да. Моля те, Джийн-Дел…

— Всичко е наред, скъпа. Знам колко страдаш. И с мен е така. — Той тръгна заднешком към кухнята и я повлече със себе си. — Сега ще те накарам да се чувстваш по-добре.

Краката й омекнаха и тя се вкопчи в него.

— Сега ли?

— Веднага — облегна я на рамката на вратата към спалнята и я целуна. — Сейбъл!

— Мммм?… — Тя отново потърси устните му. Ако продължеше, щеше да я накара да разкъса дрехите си и да му се нахвърли още тук, на пода.

Той се прехвърли от другата страна на шията й и тогава попита:

— Нали ще ми разкажеш за Били?

Този нежно прошепнат въпрос я потресе, сякаш я заля с кофа лигава блатна леща. Тя замръзна. Нима всичко това бе, за да постигне целите си.

Ние браним своите , бе казала Хилер, Те също .

Прииска й се да го удари, но не го направи, защото се страхуваше, че ако започне, няма да спре. Сега трябваше да бъде по-умна, много по-умна от Джийн-Дел.