Джесика Хол - В огъня

Сейбъл погледна от прага и забеляза, че разговаря с една от студентките през две стаи. Пийналото момиче се изкиска, кимна и тръгна с него към фоайето.

Сейбъл предпазливо се измъкна от стаята и тръгна в обратната посока към страничния изход. Дочу наближаващия вой на сирени. Докато излезе на тротоара и прекоси улицата по гърба й се застинаха струйки пот.

Една полицейска кола профуча покрай нея, но не спря.

Тя се вмъкна в първия отворен бар, който видя. Група бесни купонджии продължаваха да пият и танцуват. Промъкна се между тях до срещуположния изход на помещението и видя, че улицата е празна.

Оттам виждаше входа на хотел „Бонус“, където Джей Ди и студентката бяха заобиколени от група полицаи и някакъв мъж с яке. Позна Корт. Стояха лице в лице и си крещяха един на друг. Край на кавгата сложи студентката, като се наведе и повърна между тях.

Сейбъл се втурна с наведена глава по улицата към площад „Джаксън“ и остави Джей Ди и полицията зад гърба си.

— Камионът му не е тук. — Лайла си отдъхна и спря пред караваната на Сесилия и Били. — Все пак да побързаме.

— Само ще си взема албумите. — Сесилия седеше отзад. Надникна през облегалката. — Можеш да ме изчакаш в колата.

— Не, плътно съм с теб. — Лайла й се усмихна и грабна пушката от пода. — Не бой се — повече няма да ти се налага да идваш тук.

Сесилия нямаше да се успокои, докато не напуснеше Били завинаги. Лайла й беше голяма опора. Двете щяха да отидат чак в Калифорния, където Лайла каза, че имала сестра, която щяла да ги приюти, докато си намерят квартира. Сестрата държала на концесия няколко сергии на плажа и обещала да им намери работа.

Имаше чувството, че целия товар на света се бе вдигнал от плещите й.

Извади ключовете с треперещи ръце.

— Знам, че е тъпо да се връщам за купчина стари снимки, но само това остана от семейството ми.

— Не е тъпо. — Лайла я последва вътре и се блъсна в гърба й. — Какво… — Погледна покрай Сесилия и вдигна пушката.

Били я изби от ръката й.

— Здравейте, дами.

Номерът мина. С помощта на студентката, Джей Ди успя да забави полицията достатъчно дълго, за да даде време на Сейбъл да избяга от хотела. Сега пътуваше на задната седалка в колата на брат си и премисляше следващия си ход.

— Ще трябва да напишеш обяснение.

— Тери да го направи — отвърна Джей Ди. — Нямам време за бумащина.

— Имаш колкото си искаш. — Корт го стрелна с поглед в огледалото за обратно виждане. — Отстранен си от работа и само благодарение на мен не си с белезници.

Джей Ди очакваше наказание и въпреки това се ядоса.

— Може би очакваш да ти благодаря?

— Искам да ми кажеш какво, по дяволите, си мислиш, че правиш. — Прокара ръка през косата си. — За бога, Джей Ди.

Джей Ди не искаше да мисли за Сейбъл. Фактът, че беше някъде там сама, го плашеше до смърт.

— Татко каза ли ти да разгледаш досиетата за старите палежи?

— Да. Тъкмо ги приготвях миналата вечер, когато ми се обадиха за теб. — Корт отново поглади късата си коса. — Това са глупости. Нито един подпалвач не чака двайсет и пет години.

Това трябваше да се провери.

— Тери открила ли е нещо.

— Тери е свалена от случая и самата тя е заподозряна. — Той се замисли за момент. — Използвал си къщата й край езерото, за да скриеш момичето, нали? Мамка му.

Джей Ди се загледа през прозореца в прелитащите край тях сгради. Корт не зави към управлението и той смръщи вежди.

— Забрави ли, че трябва да предам оръжието и значката си?

— Прибираме се у дома. Управлението гъмжи от репортери, а и мама се е побъркала.

Джей Ди нямаше желание да се разправя с майка си.

— Закарай ме в ресторанта.

Корт го погледна.

— Татко няма да те спаси.

— Просто го направи.

Щом пристигнаха пред служебния вход на ресторанта на баща им, Джей Ди скочи от джипа на Корт и тресна вратата.

— Благодаря.

— Хей.

— Какво? — обърна се той.

Корт изглеждаше не по-малко уморен от Джей Ди.

— Искам да помогна.

— Тогава иди да разгледаш онези досиета. — Джей Ди погледна брат си. — Трябва ми доказателство, че двата пожара са подготвени с един и същ почерк. Корт, помогни ми да го открия.

Влезе през задната врата и се озова насред огромната кухня. Баща му стоеше в далечния край и подреждаше щайги със зеленчуци, като хвърляше в една кофа за боклук онова, което не му харесваше.

По лицето на баща си Джей Ди откри същите следи от напрежение и изтощение. Явно този случай не тровеше само неговия живот, а и цялото му семейство.