Джесика Хол - В огъня

— Поговори с всички. Трябва да разбера къде я е отвел Кейн.

— Елате да видите нещо, лейтенант Гембъл — провикна се едно от момичетата от стаята за почивка в дъното на сградата. — Една жена говори за вас по телевизията.

Отиде в помещението и се загледа в черно-белия екран на телевизора, после изруга.

— Трябва да се върна в града и да прекратя това, преди майка ми да организира линч.

— Успех, сладурче — подвикна друго момиче.

Докато шофираше към града обмисли всеки аспект от случая. Гантри не би отвлякъл Сейбъл без основателна причина — сигурно има нещо общо с ареста му. Нещо подсказваше на Джей Ди, че едрият кейджун не е убиецът, а ако Сейбъл беше права, Реми също нямаше вина.

Входът на полицейското управление беше окупиран от журналисти и оператори, затова Джей Ди паркира в една странична улица и влезе през задния вход. Луи го чакаше при асансьора.

— Къде е мама?

— Майка ти е горе, разговаря с капитана — въздъхна Луи. — Предполагам, че си я видял по телевизията.

— Да, видях. — Двамата влязоха в асансьора и щом потеглиха, Джей Ди натисна „стоп“ бутона. — Говори ли с Реми?

Луи кимна.

— Прочел е някакви писма, които жена му е запазила, но не е казал всичко на Изабел. Марк е бил сгоден за друга, когато е срещнал Женевиев. Родителите му дошли да говорят с нея, когато той развалил годежа, и я заплашили да замине. Марк идвал в магазинчето всеки уикенд през следващите десет месеца, за да моли да му кажат къде е заминала.

— Значи е бил обсебен от нея.

— Марк дошъл да търси майката на Сейбъл и в деня след пожара — продължи Луи. — Съседите на Джини помислили, че той е наел Бъд Гантри и излъгали, че е загинала.

— Значи през всичките тези години той така и не е разбрал за нея. — Джей Ди отново натисна бутона и асансьорът тръгна. — Тогава Сейбъл се появява изневиделица и отново лумват пожари.

— Корт ми каза, че Бъд Гантри е мъртъв — починал месец, след като бил осъден.

Джей Ди кимна.

— Той е мъртъв, но синът му е жив.

Когато се качиха на третия етаж, Джей Ди видя в чакалнята майка си, Лора и Морая Навар.

— Джей Ди — забеляза го Морая и въздъхна с облекчение.

— Джийн-Делано. — Елизабет хвърли странен поглед към съпруга си, преди да се обърне, за да прегърне сина си. Притисна лице до неговото. — Така се изплашихме.

Той се отдръпна.

— Явно много си се тревожила, щом се появи по всички новинарски емисии в града. Разбирам. — Той кимна към събралите се репортери. — Зрелищна публична изява. И сълзите свършиха добра работа. Не съм те виждал така, откакто получих първата си двойка.

Тя повдигна брадичка.

— Бях готова на всичко, за да те върна у дома. Сега, когато си далеч от онова момиче, сигурно ще разбереш…

За пръв път в живота си Джей Ди обърна гръб на майка си.

— Лора, съжалявам за всичко това. Двамата с Марк заслужавахте по-добра съдба. Извинявай за намесата на майка ми — просто иска да помогне.

Вдовицата се опита да се усмихне.

— Не бива да се извиняваш на мен, Джийн-Делано.

— Морая — каза той и хвана ръката й. — Знам, че майка ми ти е внушила разни очаквания за нас двамата, но трябваше да изясня това много по-рано.

Очите й се насълзиха и тя само кимна.

Елизабет закърши ръце.

— И ще допуснеш онова момиче да съсипе живота ти? Отново?

— Тя е моят живот.

— Не, забранявам! Забранявам ти да се занимаваш с нея.

— Това не е двойка в училище. — Джей Ди я изгледа хладно. — Обичам Изабел и веднага щом всичко приключи, ще се оженя за нея. Подготви си изявлението за медиите.

— Джей Ди? — Морая докосна рамото му. — Онази вечер, преди танците в Тюлейн, една група от нас отиде пред стаята на Сейбъл. Преди това й бяхме пратили съобщение от твое име, че ще я чакаш отвън. Момчетата я заляха с кофа блатна тиня. Ние започнахме първи. Сейбъл само се отбраняваше и затова хвърли калта по нас.

— Морая?!

Тя се обърна към майка му.

— Вярно е и това не е всичко. — Тя отново застана с лице към Джей Ди. — Мразехме я и я тормозехме. Направихме всичко, което ни дойде на ум, за да ви разделим. Това, че търпя толкова дълго, показва само колко много те обичаше. — Морая излезе тичешком от стаята, а Лора се извини и я последва.

— Направили са всичко това с нея? — смая се Елизабет. — Не съм знаела, Джей Ди, мислех, че…

— Да. — Прииска му се да разбие стената с юмрук. — Аз също.

Луи прегърна съкрушената си съпруга.

— Да си вървим у дома, Елайза. — Погледна към сина си. — Майка ти те обича, Джийн-Дел. Просто искаше да те предпази.