Джесика Хол - В огъня

Джей Ди реши, че ще се тревожи за майка си по-късно. Като видя капитан Пелерин да се показва от кабинета си, той свали значката и оръжието си.

— Гембъл! — Шефът му сякаш щеше да експлодира всеки миг. — Дължиш ми обяснение.

— Не, не ви дължа — подаде му оръжието и значката си. — Напускам.

— Ей, кучки, мислехте, че ще ми избягате — извика Били. Бе насочил пушката срещу тях, а с опакото на едната си ръка бършеше потта от челото си. — Май не сте толкова хитри, колкото си мислех.

Сесилия почувства, че подът на караваната за миг се залюля под краката й и после нещо докосна ръката й. Пръстите на Лайла стиснаха нейните. Това я накара да осъзнае какво трябва да направи. Отблъсна ръката й.

— Били, вината е моя — започна тя и застана между съпруга си и приятелката си. — Просто помолих Лайла да се поразходим в града. На мен трябва да се сърдиш. Пусни я да излезе оттук и можеш да правиш, каквото искаш.

— Сиси, недей — побесня танцьорката. — Няма да ни гръмне.

— Мислиш, че няма да го направя ли, скапана пачавро? — Били тикна дулото на пушката в лицето й. — Жени да оправят жени. Отвратителни кучки, ще горите в пъкъла за това. — Той се изплю на пода.

— Безмозъчен мизерен задник! Не съм я докосвала! — изкрещя Лайла. — Винаги ти е била вярна, един Господ знае защо.

Вниманието на Били се насочи изцяло върху танцьорката и Сесилия разбра, че това е последният й шанс. В главата й нахлуха спомени за всички побоища, заплахи и насилствен секс. Беше я третирал като добиче, а сега дори си мислеше, че може да ги застреля просто ей така.

Никога повече. Никога вече няма да му позволя да ме наранява. Тази мисъл й даде кураж и тя изрита мъжа си в чатала с всичка сила.

Когато Били изкрещя и падна на колене, Лайла изтръгна пушката от ръцете му, насочи я към главата му, но Сесилия я хвана.

— Не, миличка. Недей. — Тя се наведе и го погледна в очите. — Чуй ме, Били Тибидо? Не си струва да хабим барут, за да те пратим при дявола.

Били се задави, стисна с две ръце слабините си, после се преви и повърна на пода.

— Хайде, Лайла. — Сесилия грабна албума със снимки и заднешком излезе през вратата. — Да вървим.

Танцьорката се поколеба за миг и обърна пушката обратно.

— Това е задето я изнасилваше четири пъти седмично, мръсно копеле. — Тя го фрасна с приклада на пушката по главата и той се строполи в повърнатото.

— Сега няма да тръгне след нас. — Лайла я погледна без капчица угризение.

— Със сигурност.

Излязоха от караваната и Лайла прибра пушката в багажника на колата. Сесилия я изчака да се обърне, опря ръце на раменете й.

Колко са меки устните й , помисли си тя, докато целуваше Лайла. Надявам се, че го правя както трябва.

Когато се отдръпна, Лайла отвори очи и докосна с пръсти устната си.

— Не се чувствай длъжна да правиш това.

— Исках да го направя — свенливо се усмихна Сесилия. — Ще трябва да ме научиш на другите работи. Още не съм сигурна как става между момичета.

— О, миличка — развълнувано каза Лайла и я прегърна за миг. — Ела с мен и ще ти показа всичко.

Били дойде на себе си почти час след заминаването на двете жени. От мириса на повръщано по лицето и гърдите си и от пулсиращата божа между краката си, повърна втори път.

— Шибани кучки. — Не можеше да се надигне. Така го беше изритала, че сигурно бе разкъсала нещо. Панталоните му бяха прогизнали от собствената му урина. Отпусна се и запреглъща, за да не повърне трети път.

Макар повален, оставаше в играта. Щом се съвземеше, щеше да тръгне след тях. Щеше да ги издири и да ги накара да си платят за това, което му причиниха.

Бий ги, докато им потрошиш кокалите, момче , крещеше в пивата му покойният му баща. Чукай ги, докато ги разкъсаш и прокървят. После живи ги одери, сантиметър по сантиметър.

Зад гърба му вратата на караваната се отвори и се затвори.

Извърна глава и видя кой е.

— Виж какво ми направиха. Трябва да ида в болницата. Ти ще ме закараш.

Чифт студени очи се приковаха в него.

— Не, господин Тибидо. Съвместната ни работа приключи. — Една ръка в ръкавица бръкна в джоба на скъпото палто.

— Ще ме заведеш или… — Облещи очи, когато видя отново ръката. — Не. Не!

Пистолетът не гръмна, а само изсъска. Като змия, което му се видя доста странно. Също като парещата болка в гърдите му и бликналата от устата му кръв. Подът сякаш се надигна и го фрасна по лицето и тогава всичко му се изясни.

Трябваше да те послушам, тате , помисли си Били, когато пистолетът се насочи към лицето му. Бил си прав.