Джесика Хол - В огъня

Пистолетът изсъска още два пъти.

Сейбъл отново задърпа въжетата, с които бяха омотани китките и глезените й, но Кейн ги бе вързал прекалено стегнато, така че да не може да се освободи.

— Къде ме водиш?

— Ще идем на гости на един мой приятел — отговори той.

— Какъв приятел?

— Казвал ли съм ти някога, че майка ти беше най-сладката, най-милата жена, която съм познавал?

— Не. — Беше се свила уплашена и се чудеше на какво ли бе способен Кейн. Засега изглеждаше по-безопасно да го остави да говори. — Не знаех, че сте били приятели.

— Не бяхме. Просто беше мила с мен. — В погледа му проблесна далечен спомен, докато гледаше напред по пътя. — Когато нашите се караха, все висях пред магазинчето за стръв. Родителите й ме пускаха да спя там, когато у нас не беше за прибиране. Тя винаги ми даваше нещо за хапване, понякога сядаше да си поговорим. Никой, освен Джини не говореше с мен. Мисля, че точно тя убеди Реми да ме наеме.

Сякаш я боготвореше.

— Съжалявам, Кейн. Не знаех.

— Няма нужда. Джини ми каза за баща ти и колко го обича точно преди да замине. Не разбирах защо трябва да заминава, а след като се появи ти, се досетих. — Той я погледна. — Позволяваше ми да те държа, когато ти беше още съвсем мъничко същество. Не бях докосвал бебе дотогава, никога не бях виждал нещо по-крехко и по-беззащитно като теб.

Тя преглътна.

— Защо ми разказваш това?

— Няколко дни след като се върна с теб, майка ти ме помоли да пусна едно писмо. Беше адресирано до истинския ти баща. Марк Леклер.

— Писала му е?

Той не обърна внимание на въпроса и.

— Седмица след като пуснах писмото, баща ми се прибра и даде на мама цяла камара пари. Обясни й, че трябва да каже, че е бил вкъщи цялата нощ, и излезе. — Кейн спря, за да пропусне една кола. — Проследих го къщата на баба ти и дядо ти. Бях едва на тринайсет — не разбирах за какво са му шишетата и тенекията с бензин. Помислих си, че ги е взел на заем от дядо ти. После видях, че ги напълни с бензин и разбрах какво е намислил.

Гърлото й се стегна.

— Наблюдавал си го как подпалва дома ни.

— След като хвърли първата бутилка на тавана, побягнах. Беше едър човек и не бих могъл да го спра сам. Тичах до доковете да повикам Реми. — Ръцете му стиснаха волана, докато кокалчетата му изпъкнаха. — Не бях достатъчно бърз. Когато се върнахме, от баща ми нямаше и следа, а цялата къща гореше. Реми дочу Джини да пищи и се спусна навътре. Счупи един прозорец и те пусна в ръцете ми. Ти плачеше, а красивата ти червена коса бе цялата опърлена — гласът му се прекърши.

Тя скри лице в ръцете си.

— Отнесох те далеч от къщата, а Реми изведе майка ти. Дрехите му горяха, а ръцете и лицето му бяха черни от изгарянето. Дойдоха и други хора, но покривът падна и никой не успя да извади баба ти и дядо ти. Майка ти дотича при мен и те грабна. Гледаше вторачено къщата и не спираше да повтаря името му.

— Чие име?

— Марк Леклер — той смени тона си. — Придружих я до болницата, където настаниха Реми. Разказах й всичко за баща си, за онова, което бе направил и за парите. Тя се умълча, а после каза, че не е трябвало да му пише и да му казва за теб.

— Марк не знаеше за мен! — Сега вече тя се уплаши и обърка. — Каза, че никога не е знаел.

— Никой от лагуната не е имал причина да нарани теб и Джини. Само един човек е имал интерес да го направи.

— Не. Не ти вярвам. — Тя поклати глава.

— Никой друг нямаше толкова пари — сопна се Кейн. — Марк Леклер е платил на баща ми да изгори теб и майка ти. Марк те доведе до склада. Тъкмо той е искал да те убие.

— Не можеш да знаеш това.

— О, да, знам го. Сега отиваме при Били Тибидо. Марк го е наел да подпали склада, докато си вътре.

Тери забеляза партньора си да излиза от асансьора и изпусна топките, които държеше.

— Джей Ди! — Затича се към него и без да я е гриза за неодобрителните погледи, се метна на врата му. — О, боже, толкова се тревожех. — Отдръпна се и взе да го оглежда. — Добре ли си? Къде беше? Сега вече мога да ти наритам задника. Чакай! — възкликна тя и пак го прегърна. — Така. Утре ще те спукам от бой. Какво става?

— Напуснах. — Той й помогна да събере папките. — Кейн Гантри отвлече Сейбъл от лагуната. Сега я крие някъде.

— Какъв тъпак. Няма да й стори нищо лошо, Джей Ди.

— Ще видим.

— Сигурна съм. Кейн ми е братовчед. — Тя се притесни, когато срещна смаяния му поглед. — Знам, трябваше да ти кажа по-рано, но и без това си имаш толкова проблеми. Кейн е влюбен в Сейбъл от малък.