Джесика Хол - В огъня

— Отпусни се. — Той погали с длан вътрешната страна на бедрото й. — Цялата си кълбо от нерви. Кажи какво ти харесва.

Нямаше нужда от съжалението му.

— Може ли да минем направо към основното, моля?

Корт й се усмихна бавно и сладострастно.

— Става. — Хвана стегнатите й бедра и се наведе между тях.

— Нямах предвид… а-а… — Тя изви гръб, когато усети нежния натиск на езика му. — Аз…

Настани се още по-удобно, изпъна тяло, докато я опитваше с устни и език. Първо я облиза като малко момче течащ сладолед, а после се увлече. Тери не можеше дъх да си поеме, извиваше се под него, наместваше се, така че да я докосва там, където й се искаше.

Когато изстена, той надигна глава и я попита:

— Искаш ли да спра?

Тя протегна ръка и взе да опипва нощното шкафче, докато успя да измъкне пистолета си от чекмеджето и го насочи срещу него.

— Искаш ли да умреш?

Той само се изсмя, разтвори я с пръсти, и продължи да й доставя удоволствие.

Тери успя да запази достатъчно разум, за да остави пистолета си, преди да я залее първата гореща сладострастна вълна. Продължи настоятелно и страстно, докато направо я разнищи и я докара до първия й оргазъм, после до втория, накара я да хленчи, да се гърчи в здравите му ръце и така до третия път. Потъваше в тъмна, вряща бездна и на четвъртия вече обезумяла го молеше да спре. Чак тогава той се настани върху нея.

— Тереза! — Изчака я да го погледне със замъглените си очи и леко тласна навътре. Въпреки всичката влага, проникването щеше да е трудно. Тя извърна глава и това го накара веднага да спре. — Не отвръщай поглед от мен.

Завладя я внезапна, необяснима ярост. Какво искаше от нея? Вече я бе опустошил, трябваше ли да владее и душата й?

Но Корт не знаеше колко го обича и никога нямаше да го научи от нея.

Усмихна му се:

— Да вадя ли пак пистолета?

Притисна я и с мощен тласък проникна докрай.

Всичкият въздух от дробовете й изскочи. Трудно проникване, да бе. Направо да я чакат в операционната на финала.

— Няма да се наложи.

Не каза нищо повече, но така или иначе нямаше да може да го чуе. Докато се движеше в нея бавно, настъпателно и проучваше най-чувствените точки, не спираше да нашепва името й и да я гледа в очите. И двамата бяха плувнали в пот — някъде с едно далечно ъгълче на замъгленото си съзнание, Тери осъзна, че е забравила да пусне климатика.

Не искаше да свършва, опита се да го изчака, да го направят заедно, но беше невъзможно. Нададе вик, когато стигна до връхната точка, а Корт се спря дълбоко в нея, за да я остави тя да поведе точния ритъм.

Издърпа я до ръба на леглото, без да се отделя от нея, надвеси се, опря крака в пода и хвана бедрата й. Не откъсваше поглед от нея и този път продължи с по-мощни и по-бързи движения. От тласъците му таблата на леглото се заудря в стената, отрони се мазилка, той присви очи, после застина и още веднъж пророни името й.

Усети всяко пулсиране на оргазма му в себе си и дори взе да ги брои на ум, сякаш късаше листенца на маргаритка: обича ме, не ме обича, обичаме…

Тери стисна очи чак, когато той се строполи върху нея, за да скрие сълзите си.

Не ме обича.

Кейн откара Сейбъл до паркинга за каравани и я остави да чака в камиона, а той отиде до вратата на малката, очукана каравана. Почука, после натисна дръжката и влезе. След няколко минути изскочи блед и разтреперан.

— Кейн? — Тя забеляза струйката кръв на дланта му, когато хвана волана.

— Не ми говори.

Закара я до малка рибарска хижа. Използваше я заедно с хората си, когато пускаха голямата лодка по Мисисипи, но този път я вкара вътре. Не й проговори, развърза я чак, когато го помоли да отиде до тоалетната, а дори и тогава стоеше пред отворената врата, което я притесни още повече.

— Тук ли ще ме държиш? — попита тя, като го видя да подрежда храната, която бе донесъл, но той й отговори с празен поглед.

Бавно взе да се съвзема от онова, което го бе разстроило, и й заговори, докато приготвяше храната й. Засипа я с въпроси — за Марк, но и за онова, което си спомняше за майка си. Чудеше се защо Джини толкова се страхуваше от хората.

— Просто мама си беше свенлива — настояваше Сейбъл. Той притопли яденето и го сложи на масата. — Беше затворен човек.

— Джини обичаше да разговаря с хората. Като момиче продаваше най-много стръв от всички в лагуната. — Гребна малко ориз от купата и добави рибена яхния. — Едва след пожара стана такава.

— Мислиш, че се е страхувала от някого. — Той не отговори и тя изсумтя притеснено. — Кейн, Марк не се е опитвал да ме убие.