Джесика Хол - В огъня

Кейн погледна часовника си и запали мотора.

— Време е да вървим.

Морая искаше да се прибере, да се заключи в стаята си и да не мръдне оттам поне една седмица, но тъй като майка й бе решила да си търси нова рокля за тържеството у семейство Гембъл, я накара да остане да прави компания на Лора.

— Върви и ти, мила — каза притеснено Лора. — Знам, че Елизабет се тревожи за случилото се.

Морая си мислеше, че Елизабет Гембъл никога вече няма да й проговори.

— По-добре да го пропусна, особено като вече нямам партньор.

Приятелката й я изгледа със съчувствие.

— Прости ми. Не помислих как се чувстваш заради Джийн Делано.

Морая не беше влюбена в Джей Ди, така че сърцето й със сигурност щеше да оцелее, както и наранената й гордост.

— По-добре да остана тук с теб. Какво би искала да правим довечера? Да погледаме видео? Да слушаме музика?

— Май ще почета малко. — Лора отиде до етажерката със списания и взе новия брой на „Вот“. — Гледала ли си последните модни тенденции за пролетта?

Морая дочу шум от счупено стъкло пред къщата.

— Домашната помощница още ли е тук?

— Не. — Лора се изправи притеснена. — След вечеря освободих всички.

Сърцето на Морая щеше да изскочи, докато забързано отиде да заключи двойната врата.

— Обади се на 911! — Кажи им, че някой прониква с взлом в къщата.

Лора вече бе до бюрото със слушалка на ухото си. След секунда бавно я остави.

— Няма никакъв сигнал.

Морая се огледа за нещо, което може да й послужи за отбрана.

— Марк държеше ли оръжие тук?

— Не. Мразеше оръжието. — Лора надникна през прозореца и извика: — И охраната я няма. Мислех, че няма да са ми нужни през нощта.

Към библиотеката се приближаваха тежки стъпки и Морая грабна една елегантна порцеланова статуетка.

— Тази ценна ли е?

— Не.

Зае позиция до вратата и подскочи, когато някой я изрита от другата страна.

— Скрий се под бюрото. Бързо.

Преди Лора да успее да помръдне, втори ритник отвори вратата и някакъв едър, чернокос мъж влетя вътре. Морая посегна да го цапне със статуята, но в този миг мъжът изви ръката й.

С една ръка държеше статуята, а с другата дръпна някого в стаята.

— Не е учтиво така да ме посрещаш, chere .

Морая срещна уплашените очи на Сейбъл Душейн и после забеляза връвта около китките й. От страх тя го заобиколи и застана между него и Лора.

— Кой си ти? — попита Морая. Той бе огромен — най-страшният мъж, когото бе виждала в живота си. — Какво искащ?

Огледа нея, после и Лора.

— Не ми създавай проблеми, русокоске.

— Морая — обади се задавено Лора.

Морая пристъпи назад и я обви с ръце.

— Нямаш работа тук. Изчезвай!

— Кейн, моля те — обади се Сейбъл. — Още не е късно да се откажеш.

— Имам да уредя някои работи тук, chere — Проблесна сребристото острие на ножа, който измъкна от колана си.

Морая не откъсваше поглед от ножа, с който той отряза парче от кадифения шнур на завесата. Приближи се към тях. Тя избута Лора зад себе си и вдигна свити юмруци:

— Няма да ти позволя да я докоснеш.

— Не искам нея, а теб. — Опря острието на ножа до гърлото й.

Очите му бяха толкова черни, че не се виждаха зениците.

— Ще се боря с теб — прошепна тя.

— Така ли? — Погледна треперещите й устни. — Дай си ръцете.

Отново погледна острието и вдигна ръце. Ловко омота лентата около китките й и остави ножа. Остави част от лентата да виси.

— Да вървим.

— Родителите ми са богати. Ще ти платят, колкото искаш — каза Морая. — Щом ти трябвам само аз, пусни Сейбъл и Лора.

Той се спря и й се усмихна.

— Не ти липсва кураж, момиче. — Той дръпна лентата и я повлече към вратата. — Госпожо Леклер, хората ми са оградили къщата, така че не се опитвайте да бягате. Изабел — посочи с глава към тавана, — нагоре.

Кейн завърза двете по-млади жени заедно и ги заключи в една от спалните на втория етаж. Бе излъгал Лора, че хората му са там — те нямаха представа къде е, — но тя чакаше в библиотеката.

— Кой сте вие? — Макар че бе пребледняла като платно, тя се държеше спокойно и самоуверено, сякаш разговаряше с някой досаден амбулантен търговец. — Какво искате?

— Истината, госпожо. — Хвана я за ръката не много силно, защото изглеждаше изключително крехка. — Покажете ми къде съпругът ви държи документите си.

Тя го поведе по коридора към голям, красиво обзаведен кабинет.

— Може би, ако ми обясните точно какво търсите, ще мога да ви помогна.