Джесика Хол - В огъня

— Залей ме с вода — нареди той на Тери.

Тя погледна обезумяла към къщата.

— Джей Ди…

— Ето я там. Прави, каквото ти казвам.

Тери пусна водата и целия го поля. Когато се намокри достатъчно, той грабна един камък и разби стъклото, после отключи отвътре. Приклекна и забърза напред в силно задимената стая сякаш влизаше в преизподнята.

— Сейбъл!

— Насам! — извика някой наблизо.

Проследи звука и видя Сейбъл и Морая, които лазеха и едва влачеха Кейн.

— Не можем да намерим госпожа Леклер — извика Сейбъл, давейки се от дима. Джей Ди прехвърли на рамо едрия мъж.

— Дръжте се за якето ми! — Намести тялото на Кейн, и поведе двете жени към френската врата.

Корт, облечен в защитно облекло, ги посрещна насред пътя.

Морая спря и понечи да се върне обратно.

— Не мога да оставя Лора!

— Ще я измъкнем — ела. — Корт хвана жените през кръста и ги изведе навън.

Джей Ди последва брат си в градината по-далеч от къщата. Поставиха Гантри на ливадата и се обърна към Сейбъл, която кашляше и бе цялата покрита със сажди, но нямаше изгаряния.

— Къде е Лора?

— В кабинета на Марк. — Морая посочи със зачервената си ръка към другия край на къщата, където огънят бе най-буен. После се строполи на колене, а Тери й помогна да легне на тревата.

— Открихме Кейн в коридора — каза Сейбъл, когато успя да си поеме дъх, — но огънят беше прекалено буен и част от тавана се срути. Не можехме да се доберем до нея.

Корт и Джей Ди се втурнаха обратно към къщата. Погледнаха през прозореца на кабинета. Стаята бе в пламъци и се чу срутване на дърво.

— Пази се! — извика му Корт и едва успя да го избута настрани, когато горните етажи изведнъж започнаха да рухват. Една стена от пламтящо дърво падна точно на мястото, където бяха стояли преди миг.

Джей Ди погледна камарата горящи отломки, някогашния кабинет на Марк Леклер, и затвори очи.

В болницата Сейбъл остана с Морая, докато я преместиха от спешното отделение в друга стая.

— Ще дойда да те видя сутринта — обеща тя и я докосна по ръката. — Сега си почивай.

Морая скоро заспа от болкоуспокояващите.

Сейбъл излезе и завари Джей Ди да разговаря с набит, начумерен мъж в поизмачкан костюм.

— Гантри е в кома. Има изгаряния от втора степен и травма на главата — обясняваше му Джей Ди. — Въпреки това ще му поставя охрана. — Той забеляза Сейбъл. — Извинете, капитане.

— Почакай, Гембъл. — Мъжът му подаде пистолет и значка. — Твои са, ако ги искаш.

Джей Ди се усмихна.

— Сигурен ли сте, че ме искате обратно?

— Не. — Капитанът го потупа по ръката. — Но някой трябва да се погрижи да не си създаваш проблеми.

Тери и Корт спореха разгорещено за нещо във фоайето, но моментално мръкнаха, когато Сейбъл и Джей Ди ги приближиха.

— Как е Морая? — попита Корт.

— Ще я задържат, но докторът каза, че ще се възстанови напълно — увери го Сейбъл.

— Ние изчезваме. — Джей Ди погледна партньорката си. — Мога ли да взема колата ти?

— Разбира се — отвърна тя, поглеждайки Корт. — Сигурна съм, че брат ти много ще се зарадва да ме откара. — Подаде ключовете на Джей Ди.

Докато напуснаха болницата и си проправяха път сред тълпата, празнуваща Марди Гра, Джей Ди не каза нито дума. Бе прегърнал Сейбъл и я държеше плътно до себе си. Тя облегна буза на рамото му и се опита да не мисли за горката съпруга на Марк, която бе загинала в пожара.

— Какво ще направят на Кейн? — попита тя най-сетне.

— Ще му отправят тежки обвинения — за палеж, отвличане, а може би и за убийство — погледна я Джей Ди. — Знаеше ли, че е влюбен в теб?

— Разбрах едва днес, когато той ми призна — поклати глава тя. — Не разбирам защо е подпалил пожара.

— Отмъщение за теб и майка ти, може би. — Той влезе в гаража си и паркира колата на Тери на резервното място. Вместо да слезе, дълго остана да държи Сейбъл в обятията си. — За малко пак да те загубя. Няма да те изпускам от поглед до края на живота си.

— Това ще е доста трудно. Добре, че съм лудо влюбена в теб. — Тя си припомни какво му каза шефът му и го погледна в очите. — Сигурен ли си, че ме искаш обратно?

— О, миличка, искам те всякак. В обятията си, в леглото си, в живота си. Искам да останеш с мен и да ми родиш деца. И никога да не си помисляш да ме напускаш — прокара пръсти през сплъстената й коса. — Обичам те, Изабел. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

Сърцето й замря, когато я целуна, и тя обви ръце около врата му, с усещането, че се е върнала у дома след години, прекарани в празнота и съжаление.