Джесика Хол - В огъня

Когато я измъкна от колата и я вдигна на ръце, тя се разсмя.

— Не е нужно да ме разнасяш като пещерен човек.

— Тази вечер съм точно такъв. — Внесе я в асансьора, качиха се до апартамента и изтощени се строполиха на леглото.

Часове по-късно Сейбъл се събуди в обятията на Джей Ди — уморена, но по-щастлива от всякога. Косата й бе още влажна — по някое време бяха стигнали и до душа, — но й беше все едно. Сгуши се, плътно до него, за да се стопли, и в следващия миг сърцето й замря — някой я сграбчи за косата и опъна главата й назад.

Една слаба фигура се надвеси над нея.

— Ставай, малка уличнице — изсъска дрезгав глас.

Сейбъл пусна Джей Ди, стана от леглото и примижа от болка, когато нападателят едва не отскубна скалпа й. Това не я уплаши толкова, колкото миризмата на бензин.

— Какво искаш?

— Справедливост. — Нападателят държеше червена квадратна тенекия и започна да полива леглото.

— Няма да постигнеш нищо по този начин, Лора — спокойно каза Джей Ди и запали нощната лампа.

Сейбъл гледаше ужасена изкривеното от омраза лице.

— Госпожо Леклер? Мислехме, че сте…

— Мъртва? О, не — усмихна се Лора. — Докато онзи побъркан кейджун подпалваше къщата ми, аз успях да се измъкна по чудо. Но това ми идва в повече след смъртта на горкия ми съпруг. Трябваше да се скрия, за да опазя живота си. След седмица-две ще се възстановя достатъчно и ще съм в състояние да се върна и да разкажа пред медиите всички подробности за нещастната ми съдба.

Сейбъл рязко си пое дъх.

— Кейн не е подпалил къщата. Ти си го направила.

— Никога не съм харесвала тази развалина, но Марк настояваше. — Тя погали Сейбъл по главата. — Също както и за дъщеря си. Изгорих къщата, но явно не съм успяла да приключа с теб.

— Колко пъти се опита? — попита Джей Ди.

— Три. Не мислиш ли, че четвъртият ще ми донесе късмет? — Тя дръпна силно косата на Сейбъл. — Погледни я. Няма нито драскотина, както и предишния път. Сякаш е направена от азбест. — Погледна към Джей Ди и протегна ръка над леглото. Между пръстите си стискаше запалка. — Покажи ръцете си, така че да ги виждам, Джийн Делано, или първо ще подпаля леглото.

Джей Ди постави ръцете си върху края на завивката.

— Ти си наела Бъд Гантри, за да подпали къщата преди двайсет и девет години.

— Естествено. Майката на тази уличница се опита да ми отнеме Марк — смръщи вежди тя. — Всичко се обърка. Знаеш ли, че Гантри се опита да ме изнудва, макар сам да си беше виновен, че го хванаха? Излиза по-евтино да си наемеш човек в затвора да убие някого. Платих само хиляда долара и три кашона цигари. Представяш ли си.

— Наела си и Били Тибидо, след като Марк ти е разказал за Сейбъл.

— Щеше да се откаже от всичко заради нея — от кампанията, от репутацията си, от положението ни в обществото. Дори ме заплаши с развод и че ще ме остави без стотинка, ако не се съглася. Очакваше от мен да преглътна цялото това унижение заради малкото копеле на възлюбената му Джини.

Сейбъл срещна обезумелия й поглед.

— Ти си била в склада онази сутрин. Били не е убил Марк. Ти си го направила.

Лора се усмихна и хвана кичур тъмночервена коса.

— Платих на Били да ми донесе рибарския чук и да запали огъня. Марк не знаеше, че го очаквам горе. — Тя щракна запалката. — За съжаление. Били дойде малко по-рано, но вече не е проблем. Той напусна града — завинаги.

— Лора, нуждаеш се от помощ — спокойно й каза Джей Ди.

— Защо? И сама мога да я подпаля. Трябваше да го направя още първия път. Тогава нямаше да ти разбие сърцето, Джийн-Делано. — Лора подпали червения кичур на Сейбъл и се изсмя, като я видя как взе да го гаси с ръка. — Виждаш ли? Хич не е трудно.

Сейбъл наблюдаваше напрегнато как Джей Ди се приготвя да скочи.

— Не можеш да се измъкнеш от още едно убийство, не и когато Кейн е в кома.

— Били се опита да те убие. Ще си помислят, че най-после е успял. — Тя събори Сейбъл на колене. — Колко жалко, че майка ти не е тук, Джей Ди. Това много щеше да й хареса. Отново щракна запалката и подпали косата на Сейбъл.

Джей Ди скочи от леглото, събори Сейбъл долу и метна напоената с бензин завивка върху Лора. Тя се разпищя, когато огънят гумна около нея. Строполи се на земята в гърчове.

Сейбъл се претърколи на пода, за да се отдалечи от Лора и изгори ръцете си, докато панически се опитваше да изгаси косата си. Джей Ди я грабна на ръце и изтича до банята, за да я пъхне под душа.

Водата я заслепи, но горещината и отвратителната смрад от собствената й коса изчезнаха.