Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Добро утро, фрау Грета — каза той на френски. — Как се чувствате?

— Чувствам се чудесно, особено след като сега чувам гласа ти — отвърна тя облекчено.

— Нямам търпение да те видя. Но има промяна в плановете.

Вероятността телефонът на Грета да се подслушва беше малка, но въпреки това Рап използва в разговора само многозначителни реплики и предварително уточнени кодове:

— Не мога да дойда сега. Шефът ми ми даде цял куп работа. Можеш ли ти да дойдеш?

— Да, разбира се — отвърна тя без колебание, с лека тревога в гласа.

— Можеш ли да дойдеш с колата? — Нямаше да е лошо да разполагат със собствен транспорт, ако се наложи да бягат. — Може утре да отидем на разходка извън града.

— Да, добре, ще дойда с колата. Всичко наред ли е?

Рап усещаше, че е притеснена.

— Всичко е наред, скъпа. Е, не е идеално, но ще се оправим. — Осъзна, че така нямаше да я успокои, затова добави: — Има само няколко малки усложнения, това е. Като дойдеш, всичко ще е наред. Можеш ли да дойдеш утре сутринта?

— Не днес?

Рап имаше нужда да хапне нещо и да се наспи. Освен това се нуждаеше от тишина, за да обмисли на спокойствие създалата се ситуация.

— Боя се, че днес няма да мога. Трябва да свърша някои работи, но ти обещавам, че утре ще прекарам целия ден с теб.

— А останалите дни от седмицата?

— И останалите дни от седмицата — излъга Рап. После щеше да й обясни всичко и се надяваше тя да го разбере. — Трябва да затварям, скъпа. Какво ще кажеш да се срещнем утре сутринта в десет?

— Добре. Къде?… В апартамента ли?

— Не, не в апартамента — малко прибързано реагира Рап. — Ще ти изпратя информацията по електронната поща. — Почувства внезапен пристъп на болка в ръката и с дясната се хвана за телефонната будка. — Трябва да тръгвам, скъпа. Нямам търпение да те видя. — Рап за малко не прехапа езика си от болка, след като изрече последните думи.

— И аз много искам да те видя. Искаше ми се да е днес.

Той затвори очи и се подпря на автомата. Болката се засилваше, а Грета продължаваше да говори. Питаше го дали има някакъв проблем. Най-накрая успя да й отговори:

— Ще се оправя. — Тонът му беше рязък. — Трябва да затварям, скъпа. До утре. — Рап понечи да затвори телефона, когато чу как тя му каза, че го обича. За първи път му го признаваше и той не знаеше как да реагира. Затвори, като си даде сметка, че после ще трябва да обяснява защо не й е отговорил. Пулсиращата болка постепенно утихна. Рап извади картата, вдиша дълбоко няколко пъти и се изправи, за да продължи по тротоара.

Беше няколко минути след седем, когато влезе във фоайето на хотела. Заговори на английски мъжа на рецепцията, който отвърна, че макар и в момента да няма свободни стаи, очаква до час да се освободи една. Рап представи канадския си паспорт и кредитна карта „Виза“ на името на Бил Джонсън. По съвет на един швейцарски банкер той се беше сдобил с паспорта и кредитната карта, без да уведоми за това началниците си в ЦРУ. С апетит изяде обилната закуска, постара се да не обръща внимание на болката в рамото и прочете набързо вестниците, макар да знаеше, че убийствата са станали прекалено късно, за да влязат в сутрешните издания. Мъжът на рецепцията удържа на обещанието си и след около час се приближи до масата на Рап.

— Мосю Джонсън — обърна се той към него, — стаята ви е готова.

Само след минути Рап вече беше в стаята и седеше на леглото, вперил поглед в телевизора. Убийствата в хотела бяха новина номер едно по местните телевизионни канали. Би Би Си дори беше провело свое собствено разследване, но единственото ново за Рап беше броят на убитите. Първо си помисли, че информацията им е невярна. Той беше убил петима души — Тарек и четиримата му бодигардове. Предполагаше, че и проститутката е загинала. Това правеше общо шест човека. Кои бяха останалите трима?

Болката в рамото отново се засили. Рап изключи телевизора и излезе навън да си набави някои медикаменти. В аптечката си имаше широкоспектърен антибиотик и други лекарства, но му бяха необходими и други консумативи, за да почисти и превърже раната, а също така обезболяващи и тоалетни принадлежности. Наближаваше десет сутринта и туристите бяха излезли по улиците на града. Рап обиколи три различни аптеки в радиус от няколко пресечки, тъй като искаше да разпредели покупките си, за да не привлича внимание.

Всеки път, когато минаваше покрай телефонен автомат, той се въздържаше от изкушението да се обади на Кенеди. Още не можеше да реши дали да й се довери. По-скоро беше склонен да го направи, но реалността на този странен занаят беше, че нямаше как да знае доколко искрени и добронамерени са колегите му към него. Всички бяха професионални лъжци. Рап мина покрай двойка младежи, които държаха карта на града и спореха. Поради някаква необяснима причина той се запита дали да не убие Кенеди. При положение, разбира се, че тя го е натопила. С Хърли щеше да е лесно, поне що се отнасяше до взимането на решението. Но с Кенеди беше друго, защото той я харесваше.