Винс Флинн - Списъкът на обречените

Разбра само, че Рап не го беше грижа дали лошите ще знаят, че той ги преследва. Дори така го искаше. Искаше жертвите му да не могат да спят спокойно през нощта. Искаше да се страхуват и да са нащрек, че някой ден някой ще ги нападне.

Хърли изригна като ураган. Пусна цяла гневна тирада срещу Рап, но той, изглежда, изобщо не се впечатли от думите. Когато Хърли поиска да му отговори нещо, той спокойно му обясни, че така възнамерявал да измами психологически противниците си. Не било достатъчно само да ги убие, искал да лежат през нощта с отворени очи и да се чудят кой е този загадъчен отмъстител. Искал по цял ден да се озъртат, да претърсват щателно всяка кола, в която се движат, и всяко легло, в което спят. Искал да ги побърка.

Хърли си даваше сметка, че самият той не е цвете за мирисане, но сериозно се притесни, че Рап може съвсем да превърти. И тогава младежът продължи да излага пред него мотивите си. Хиляди хора по света нощем лежали будни и оплаквали смъртта на техните близки, загинали от ръцете на подобни страхливци и негодници. Рап искаше самите те да изпитат какво е страх. Искаше да ги остави насаме с техните мисли, да ги накара да преосмислят стореното от тях и да разберат, че то закономерно ще доведе до смъртта им.

Хърли много добре си спомняше как тогава го полазиха ледени тръпки по гърба. Спомняше си и как погледна Рап в очите и си каза, че наистина трябва да се страхува от този човек. А до този момент Стан Хърли не се беше страхувал от никого. Докато си наливаше бърбън в чашата, си спомни отново за онази вечер в Лондон и се запита защо още тогава не го беше спрял. Ако беше отишъл при психиатъра или при Стансфийлд, те сами щяха да изтеглят Рап. Но Хърли се блазнеше от мисълта да свали каишката и да насъска Рап срещу негодниците с болни мозъци. Америка беше станала твърде предпазлива и прекалено много се съобразяваше с останалите. Прекалено много пъти беше подлагала другата си буза, след като беше получавала шамар по едната. Имаше нещо дълбоко удовлетворително и вълнуващо в това да отстъпи и да остави Рап да вилнее. Сега обаче Хърли си даде сметка, че е направил грешка — ужасна грешка. Тази малка тиха операция в Париж се превърна в шумно фиаско и негово беше задължението да оправи бъркотията, преди ситуацията напълно да е излязла от контрол.

Той се вторачи в кехлибарената течност, сякаш беше магически огън, и си позволи да разсъждава върху варианта, който никак не му беше по сърце. Не за първи път щеше да се наложи да убие един от братята си по оръжие, но досега всички бяха предатели. Общо трима през всичките тези години. Дори окото му не беше мигнало, когато изпълни заповедта. Спомняше си всяко от убийствата, сякаш беше станало вчера. Първите двама застреля в главата, а третия почти обезглави с дълъг боен нож. Запита се дали ще трябва да убие и Рап. Досега този въпрос не беше обсъждан и ако зависеше от него, не беше и нужно да се обсъжда. Младежът или щеше да си прибере багажа и да се яви във Вашингтон, както му беше наредено, или Хърли нямаше да има друг избор.

Проблемът беше, и Хърли го осъзнаваше, че Рап беше единак по природа. Малкият негодник беше неконтролируем, но невероятно умен и хитър. Майсторски беше манипулирал Кенеди. Провалът беше неин, но Хърли се укоряваше, че трябваше да бъде по-настоятелен. Сякаш те бяха двама родители, които непрекъснато имаха скандали, а Рап беше тяхното дете. Бяха се карали пред него и той видя възможност да ги настрои един срещу друг. Възползва се от това, за да постигне целите си, и сега идваха да плачат на рамото на Хърли да почисти оплесканото. Рап беше надменен, арогантен и неподдаващ се на укротяване див кон, но един въпрос все още оставаше без отговор — той ли беше предателят?

Хърли беше раздвоен по този въпрос. Надяваше се Рап да е предател, но и отчаяно искаше всичко да се уталожи. Всичко, което беше предвиждал, се сбъдна в Париж и сега на него му възлагаха задачата да поправи грешката. От месеци беше предупреждавал Стансфийлд и Кенеди, че дават на Рап прекалено много свобода на действие и рано или късно това ще доведе до голяма катастрофа. Те обаче не искаха да го слушат, само му сочеха добрите резултати на Рап, един вид, че целта оправдавала средствата. Хърли беше на друго мнение. В този занаят дисциплината беше много важна, а младокът изобщо не беше дисциплиниран. Той беше каубой, който непрекъснато импровизираше и почти никога не се придържаше към предварително разработения оперативен план.