Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Всъщност — обади се някой отстрани — тази красива църква е построена в чест на победата на французите във френско-пруската война от 1870 година. Трябва да четеш повече история, Самир. Коранът те прави много тесногръд и ограничен.

Фурние си отдъхна. Гласът принадлежеше на Макс Вега или поне това беше едно от многото му имена. Той знаеше още две други. За разлика от повечето хора, с които си имаше работа, Макс беше интелигентен и имаше добри обноски.

— Не ми пука кога е била построена — озъби се отново Самир. — Тази църква е обида към моята вяра.

— По-важното в случая е — рече Макс спокойно, — че тук е безопасно за провеждането на подобна среща.

— На него му е удобно и комфортно да се среща тук. — Самир посочи с пръст французина. — Това място вони на смърт.

Макс се приближи все така спокойно.

— Самир, прояви малко уважение към приятеля си. Ако си забравил, да ти напомня, че християнството предшества нашата религия с шестстотин години. — Самир понечи да спори, но Макс му направи знак да мълчи. — Никога не съм чул Пол да се оплаква, когато го накара веднъж да се срещнем в един от нашите молитвени храмове.

— Това е друго. Ние не държим трупове в джамиите. — Самир се изплю на пода.

Фурние не беше от най-набожните католици, но дори на него му се сви стомахът от подобно неуважение и арогантност.

— Аз му осигурявам протекция, а ето как ми се отблагодарява — каза на Макс.

— Прав е — отбеляза с разочарование Макс. — А дали не си толкова ядосан, Самир, заради собствения ти провал?

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — Очите на Самир блеснаха от гняв.

— Според мен е съвсем очевидно — отвърна Фурние и скръсти ръце.

— Ти снощи не беше там, така че внимавай със заключенията.

— Заключения? Какво друго заключение да си извадя от убийството на девет души в сърцето на Париж? Ти дойде да убиеш един човек, издъни се и сега аз трябва да се оправям с девет трупа.

Самир пристъпи напред.

— Ще повторя само още веднъж. Ти не беше там, затова си мери думите и внимавай какъв тон ми държиш.

Агентът се изсмя.

— Ще ти държа какъвто тон искам, загубеняк такъв! Ти си тук благодарение на моята щедрост и великодушие. Поднесох ти този убиец на тепсия, а ти оплеска нещата до такава степен, че после трябваше цял ден да почиствам бъркотията след теб!

— Моята бъркотия! — извика Самир. — А аз мисля, че ти нарочно ме прецака! Мисля, че играеш двойна игра. Продаваш и на нас, и на тях една и съща информация.

— Говори по-тихо, идиот — изсъска Фурние.

— Защо?… Да не би да те е страх от мъртъвците?

— Не… Страх ме е, че някой от свещениците ще слезе да провери какво става и ще види един крещящ терорист в мазето на благословената църква.

Преди Самир да отговори, Макс се намеси и му махна с ръка да спре. После със сериозен тон го подкани:

— Самир, кажи на нашия приятел какво се обърка снощи.

— Ще му кажа аз какво се обърка снощи. — Той нервно пристъпи от единия на другия си крак. — Имаше засада. Убиецът знаеше за нас и ни дебнеше. Когато влязохме в стаята, той се беше скрил и застреля хората ми, преди още да открият огън по него.

Фурние поклати глава, без да вярва на нито една дума.

— Ти си лъжец, Самир.

— Как смееш!

— Тази сутрин бях там. Навсякъде имаше дупки от куршуми. Гилзи, пръснати из цялата стая. Видях и поне три празни пълнителя на пода до труповете на твоите хора. Не е имало засада… а са ви надхитрили.

— Имаше засада — възрази Самир с яростен поглед. — Виж ми лицето. Едва се спасих. Имам трески от дърво в бузата. За малко не ослепях.

— Е… вярно е, че се справяш много по-добре от хората си. Смятай, че си имал късмет.

Накрая в разговора се намеси и третият в помещението. Рафик Азис погледна в очите Фурние и го попита:

— Той откъде знаеше, че ще го нападнем?

Този въпрос притесни Фурние. Самир беше заслепен от вярата и яростта си фанатик, но с Азис работата не беше толкова проста. Той също беше ядосан, но беше и по-пресметлив. Фурние и преди си беше имал вземане-даване с убийци, а този човек имаше погледа на жесток убиец.

— Кой каза, че е знаел?

— Самир.

— Самир?

— Да, аз му вярвам.

Фурние отстъпи крачка назад и погледна към Макс.

— Знам само едно. На Самир беше дадена златна възможност, а той не успя да я използва. И освен че се издъни, успя да убие трима невинни граждани, докато бягаше от хотела. А сега иска да стовари цялата вина върху мен. — После, след като премести погледа си върху Самир, добави: — Аз не съм този, който трябва да се оправдава. Ти трябва да си доволен, че досега не съм наредил да те хвърлят в морето и да те удавят.