Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Благодаря ви, монсиньор — каза почтително Фурние. — Как сте?

Свещеникът отвърна изтощено:

— Животът беше добър към мен, млади ми Пол, но се боя, че дните ми на този свят са към края си.

Фурние чуваше тези слова от пет години. Той не знаеше на колко точно години беше Де Фльори, но изглеждаше поне на деветдесет. Монсиньорът беше легенда в средите на разузнаването. Когато нацистите окупираха Париж през 1940 година, Де Фльори беше свещеник в известната църква, където беше гробът на Наполеон в Квартала на инвалидите, близо до Айфеловата кула. Църквата е била изградена през 1760 година по инициатива на Луи XIV в чест на бездомните и ранени ветерани от неговата армия и, разбира се, в чест на самия Крал Слънце. В последвалите години районът около църквата и приюта за ветерани се превърнал в административен и команден център на френската военна машина и придобил още по-голяма слава, когато през 1840 година там бил погребан император Наполеон Бонапарт. Хитлер лично отишъл да посети църквата и да се преклони пред гроба на човека и военния стратег, към когото изпитвал огромно възхищение. По време на окупацията в околните сгради били разквартирувани немски военни. Много от тях били католици, а Де Фльори за щастие говорел перфектно немски. Немските войници се редели пред църквата, за да се изповядат веднъж седмично, и в същото време неволно разкривали важна информация. Но това било само началото. Де Фльори успял да влезе в обкръжението на високопоставени офицери от Вермахта, които командвали окупационните войски. Успял да си създаде образ на мразещ евреите католик, който е предан само на папата и на Бог. Не знаел какво мисли Бог, но папата му заявил изрично, че Църквата ще остане неутрална в тази война. Де Фльори предавал ценна и жизненоважна информация на френската съпротива и след края на войната бил награден с Ордена на почетния легион лично от самия генерал Шарл дьо Гол.

Фурние се запозна с него чрез бившия си шеф. Запознанството беше придружено с уверението, че на отец Де Фльори може да се има пълно доверие по всички въпроси, засягащи сигурността на Републиката.

Фурние постави леко ръка на рамото на отеца и каза:

— Но какъв славен живот само, а?

Де Фльори го погледна и на лицето му пробяга усмивка. Каза си: „Ако този младеж наистина знаеше…“, а на Фурние отвърна:

— Твоите гости са тук.

— Подранили са — отбеляза агентът, без да прикрива изненадата си. Самият той беше дошъл трийсет минути по-рано от уговореното.

— И са много изнервени. — Свещеникът беше забил поглед в каменния под. Леко влачейки краката си, докато вървеше, той добави: — И има какво още да се желае от обноските им.

Фурние реагира гневно. Старецът обаче недовиждаше и не го забеляза, а дори и да го забеляза, не го показа. Не му оставаше много време на тази земя, а всичките му връзки и познати в Дирекцията отдавна не бяха сред живите. Фурние въздъхна. Всякакво вземане-даване с тези идиоти си беше истинско изпитание.

— Приемете моите извинения за тяхното поведение. Ще си поговоря с тях.

Старият свещеник се спря на върха на стълбището. Погледна надолу в мъждукащата светлина на криптата.

— Ти ме извини, но краката ми вече не ме слушат като преди, когато слизам по тези стълби. А скоро и аз ще намеря вечен покой тук долу.

Фурние леко се засмя на черния хумор на стареца.

— Разбирам ви, монсиньор. — Агентът пъхна един плик в ръката му. — Мнозина се възхищават на вашата предана служба на Републиката.

— Всеки от нас си изпълнява мисията. — Де Фльори взе парите и ги скри в расото си. Щеше да ги брои по-късно, когато останеше сам в стаята си.

Фурние тръгна надолу по стълбите. Въздухът стана тежък, примесен с миризмите на тамян и на разложени тела. Когато стигна долу, погледна пред себе си към криптата, с нейните сводове и ниши, които се разполагаха отстрани на всеки пет-шест метра. Фурние тръгна бързо напред, без да обръща внимание на останките на знаменитостите, погребани в тази прочута базилика. В дъното на коридора влезе в един малък параклис и видя трима души. Фурние прие ролята на хладнокръвния агент и се приближи към тях. Отдалеч забеляза бинтованото лице на Самир Фади.

— Защо ни накара да се срещнем на такова място?

— Сега какъв ти е проблемът, Самир? — Фурние познаваше този дегенерат от по-малко от месец и вече му беше писнало от него.

— Та това е скапана католическа църква. Храм, построен в чест на кръстоносците, които са избивали моите прадеди.