Винс Флинн - Комбинаторът

Тъй като не знаеше какво ще завари в коридора, свали автомата и дръпна връвчицата, която превръщаше раницата в бронирана жилетка. Искаше да може бързо да извади граната, ако някой го нападнеше в коридора. После взе автомата, отиде при вратата и без да се двоуми, я отвори. Надникна в коридора. Нямаше никого, затова бързо изтича до стълбите и слезе на долния етаж. Решително отвори външната врата и излезе на улицата. Автоматът висеше с приклад под дясната му мишница и заглушител пред лявото бедро. С дясната ръка държеше ръкохватката, но така, че да се вижда, че пръстът му не е на спусъка. Когато излезе, огледа улицата и опасенията му се потвърдиха. От двете й страни бяха спрели полицейски камиони, пълни с мъже в пълно бойно снаряжение. Когато погледна хората на Рап отсреща, видя, че и те са забелязали афганистанците. Онзи с брадата го видя първи. Спокойно смени позата си така, че да може бързо да стреля и да елиминира вероятния нападател.

Наемният убиец остави автомата да увисне на врата му и вдигна ръце на височината на раменете с дланите напред. Когато се приближи на шест-седем метра от американците, каза:

— Трябва да говоря с Мич.

Когато чуха гласа му, двамата мъже малко се успокоиха. Наемният убиец се приближи на два метра от тях и спря. Погледна надясно, после наляво. Един от мъжете, които бе видял по-рано от прозореца, говореше по телефона. След миг закрещя и заръкомаха на полицаите да слизат от камиона. Втори камион с още шестима мъже спря със свирещи гуми до първия. Наемният убиец се изкушаваше да вдигне автомата и да застреля негодника с мобилния телефон, но се сдържа. Обърна се към двамата яки американци и на почти безупречен английски каза:

— Мисля, че трябва да повикате подкрепление.

В тясната чакалня имаше четирима души, едно куче, три котки и птичка. Клетката с птицата и две от котките, спящи в плетени кошници, бяха зад гишето на регистратурата. Малко момче на не повече от осем държеше кученцето на каишка под зоркия поглед на майка си. Възрастен мъж с цигара в устата прегръщаше болнава черна котка с опадала на места козина. Старецът изглеждаше потиснат. Никой от двамата възрастни не удостои с поглед американеца, но момченцето му се усмихна приятелски. Рап му върна жеста, като кимна. Повечето жители на Кабул се преструваха, че не забелязват чужденците, и той ги разбираше. Страната им бе в почти постоянна война вече повече от трийсет години. Имаше други, които се втренчваха в теб, сякаш искат да те убият, и съвсем малък брой, които се усмихваха и дори можеха да те поздравят.

Рап се приближи до синьото бюро от пластмасов ламинат на регистратурата. Симпатичната млада секретарка с черен хиджаб го погледна и попита на английски:

— Какво желаете?

— Личи ли, че съм американец? — престори се на обиден Рап.

— Не, но на него му личи — отговори тя, като посочи Колман.

Рап се обърна и погледна русокосия си синеок приятел. В тази част на света Колман нямаше как да скрие северноевропейския си произход.

— Да, работи в Обединените нации — обясни Рап. — Швед е. Не разбирам нито дума какво приказва. Както и да е, мога ли да говоря с доктор Амин?

— Съжалявам, в университета е.

— Следобед дали ще се появи?

— По принцип не идва, но може да се отбие, ако има много работа. Бихте ли ми казали защо искате да говорите с него?

Рап се подвоуми. По принцип не обичаше да дава прекалено много информация, но тази жена изглеждаше любезна и можеше да го улесни.

— За нещо много важно — каза той.

Извади документ на името на Джо Кокс, с изрисуван в златисто герб на Съединените щати и авторитетно изглеждащите, но не особено информативни думи „Федерален служител“, гравирани с релефни букви.

— Издирваме изчезнал човек. Казаха ни, че преди месец довел кучето си при вас. Американец с ротвайлер. Спомняте ли си да сте го виждали?

Жената поклати глава:

— Не, но аз работя само на половин ден. Можете ли да ми кажете име?

Рикман имаше доста псевдоними. Рап нямаше представа как се е представил, затова каза истинското му име. Жената се завъртя със стола и без да става, се премести до една етажерка. Рап погледна за момент към Колман, който стоеше със скръстени ръце и клатеше глава.

— Швед, а? Какво ти става бе?

Рап понечи да се засмее, но в този момент забеляза нещо отвън пред стъклената врата. Бръкна под якето си и стисна 9-милиметровия „Глок“. Промяната в държането му не остана незабелязана за Колман; той се завъртя непринудено, за да види какво става. Рап не можеше да повярва на очите си. Сякаш виждаше призрак от недалечното минало — отпреди четири години, за да бъдем точни. Мъжът мина покрай Ривърс и Маслик, като спря за момент, за да посочи нещо настрани по улицата. В очите на Рап това беше ход за разсейване, но неговото внимание не се отвличаше толкова лесно. Не и от този тип. Той извади пистолета и се прицели в главата на човека, който бе убил жена му.