Винс Флинн - Комбинаторът

Секретарката каза нещо, но той не я чу. Беше твърде съсредоточен върху мъжа, който се приближаваше към вратата. Единственото, което го спря да не го застреля, беше фактът, че онзи държеше ръцете си вдигнати в знак, че се предава.

— Това този, за когото си мисля, ли е? — попита Колман.

— Да.

Стъклената врата се отвори и убиецът влезе бавно във фоайето. Погледна за момент Колман, после се фокусира върху Рап, като каза:

— Трябва да поговорим, при това бързо.

— Дай ми една добра причина да не те застрелям веднага.

Луи Гоулд сви рамене, без да сваля ръцете си:

— Мога да ти дам няколко, но тъй като нямаме време, да започнем с това, че не те застрелях в главата, когато слезе от джипа преди малко. И още по-важно, мисля, че съвсем скоро ще имаш нужда от помощта ми. Вероятно в близките трийсет секунди.

Въпреки гнева, който напираше в него, Рап държеше пистолета абсолютно неподвижно.

— За какво говориш?

Гоулд бързо огледа чакалнята. Предпочиташе да водят този разговор в по-уединена обстановка, но нямаше време, затова погледна русокосия приятел на Рап и каза:

— Посъветвах хората ви отвън да повикат подкрепления, но те май не ме послушаха. Повярвайте ми, ще ви трябват. — Обърна се отново към Рап: — Все още приемам по някоя и друга поръчка.

— Не ни беше такава уговорката.

— Знам, обаче имах нужда от пари, освен това много внимателно избирам за кого да работя. — Гоулд поклати глава, с което за първи път показа някакво смущение. — Можем да говорим за това по-късно. Важното е, че последната поръчка ме доведе в Кабул. Преди час и половина получих инструкции да дойда в онази офис сграда отсреща. Когато пристигнах, намерих този автомат и снимка на мишената. — Убиецът посочи Рап. — Ти.

— Глупости.

— Иска ми се да беше така, но това не е най-големият проблем.

Без да сваля ръцете си, Гоулд отстъпи няколко крачки към вратата и се опита да види какво става на улицата. В този момент единият от хората на Рап влезе. Беше Маслик.

— Навън става нещо — каза той. — Полицията е отцепила двата края на улицата и изглежда, че се готви за нападение.

Гоулд погледна, за да се увери със собствените си очи, и пак се обърна към Рап:

— Дошли са да те убият. А вероятно и мен.

В спокойния следобед навън проехтя изстрел. Четиримата мъже във фоайето бяха опитни бойци, затова никой не трепна. Всичките погледнаха Ривърс, който стоеше на тротоара. Преди някой да успее да реагира, започна силна пукотевица. Стъклената врата се пръсна на парчета, а Ривърс се олюля и падна.

Колман изкрещя:

— Прикривайте ме! Аз ще го извлека.

Рап се премести наляво и опря гръб в стената; Маслик — надясно. Двамата започнаха да стрелят срещу мъжете от другата страна на улицата. Колман прибра пистолета си, отвори рязко вратата, хвана Ривърс за бронираната жилетка и го задърпа. Едрият мъжага не помръдна при първия опит, но Колман напрегна всички сили. Куршумите свистяха над главата му във всички посоки. Той извлече другаря си в чакалнята и веднага забеляза червени петна върху белите плочки. Когато се увери, че е извън обсега на куршумите, коленичи и потърси раната. Заопипва тялото на Ривърс, като проверяваше пръстите си за кръв. След секунди откри две смъртоносни рани. Първата беше близо до дясното слепоочие, втората — в слабините. Мозъкът на Ривърс бе непоправимо увреден, но сърцето му още работеше и ако се съдеше по бързо нарастващата локва кръв на пода, най-вероятно бе засегната бедрената артерия.

В битка Колман имаше чувството, че времето се забавя. За части от секундата се увери, че приятелят му е мъртъв и няма смисъл да губи повече време с него. По-късно щяха да скърбят, да дадат израз на гнева, дори да се посмеят на стари спомени, но първо трябваше да оцелеят.

— Ривърс е мъртъв! — изкрещя, за да надвика изстрелите.

Грабна автомата на приятеля си и започна да прибира резервните му пълнители в джобовете на жилетката и панталона си.

Рап хвърли кратък поглед към тялото на Ривърс, после, забелязал ужасеното изражение на момченцето, изкрещя на Колман:

— Изведи хората в някой от кабинетите!

Гоулд изтича до Рап и коленичи. Вдигна оръжието си и прицелвайки се внимателно, започна да изстрелва единични куршуми. За пет минути преброи трима убити — с три изстрела.

— Трябва да изпратим някого на покрива — изкрещя, след като дръпна спусъка още няколко пъти. — И опитайте да извикате подкрепление!

— Скот! — извика Рап, без да отмества поглед от улицата. — Обади се на Майк и му кажи какво става! Кажи му веднага да изпрати ударния отряд, иначе сме мъртви!